Е няма изчитане това вашето....засрамете се пък!!!!
Преди да се върна и да чета назад, ще се оплача как преди няколко часа от мен щеше да е останал само споменът, а от Даниел....не ми се мисли...
Денят започна повече от нормално, в абсолютно нормално за нас време 06.30 и с още по-нормалния негов хъс да ми изправи косата в тъмни доби без сушоар или други подръчни средства! Всичко започна с "искам боза" - чашата беше сервирана и още на път за кухнята да довърша сандвичите се чу една фрас и цялата ми дневна беше в боза и парчета порцелан! Юрнах се към него бясна, той избяга и се скри в тоалетната...Сигурна, че там не може да направи кой знае какво - бях пуснала на сушилнята "защита от деца", се заех да лъскам ламината с новия "бозав" препарат! След има-няма 2 минути се притесних от тишината в тоалетната /тишината около Дани винаги е повод за притеснение/, надничам иииииии........втория шамар за деня ми беше зашлевен - цялото руло тоалетна хартия размотано на земята, Даниел топи с ръка в тоалетната чиния и си мие очите По-скоро миеше всичко друго на главата си, но не и очите, защото беше целият мокър като маче. Изхвърлих го и оттам, и след извънредната баня, го оставих да си играе в стаята му, докато довърша порцеланено-бозавата салата. Не бях смогнала да се наведа още над кофата, когато от детската се чу едно "БАААААМ" и зверски писък. На дво скока бях на вратата и....вярвайте ми, чудя се как не припаднах...Звярът лежеше на земята, под един 30-килограмов телевизор, виждаше му се само главата и размахани ръце...Треперят ми ръцете и сега, докато го описвам...Започнал да отваря чекмеджетата на един шкаф, върху който сме оставили един телевизор - 32 инча, явно е бил издърпан още отпреди много напред, защото шкафа беше наклонен, всички чекмеджета долу и телевизора паднал върху Дани! Ако някой беше предположил, че този ТВ ще падне оттам, щях да го сметна за луд, а пък ако ми беше казал, че Даниел ще го стори - още повече...На диването май му няма нищо - освен, че известно време не дишаше от рев, от уплах, който трая 15 минути! След това отново го намерих там!
Споделих и отивам да чета вашите перипетии....
|