|
Да, на същото мнение съм. Ако говориш така както и пишеш, детето ти скоро няма да говори НЕКЪФ по-добър български.
Съгласна съм, че личният пример е най-важен. Но т.к. сме социални индивиди, примерът общо взето е колективен, особено в днешния свят, когато повечето от нас прекракват по-голямата част от деня си на работа и в тичане по разни задачки. За децата ни остават някакви си 3-4 часа вечер, които естествено не прекарваме плътно, щото е невъзможно. Та в тази връзка, това което видят през деня в градина/ясла/на площадкта/при баба, това става част от възпитанието и резултат на колективния пример. Но поне при моите деца съм забелязала, че това, което е влязло първите годинки в главичките им, още си е там - надявам се стабилна рамка за бъдещите им взаимоотношения и основа на доброто възпитание. И при все това, Константин, който е на 6, все още сутрин трябва да му казвам да поздравява госпожи, лелки, зелки и т.н. - не се сеща и това е. Да не говорим, че допреди месеци изпитваше срам от това нещо и естесвтвено не го и правеше. За "чао"-то е по-напред с материала, но и в двете отношения Бела го изпреварва - доста по-досетлива е, а и си пада малко по-суетна. Т.е. веднъж разбрала, че подобен род приказки й носят само позитиви от сорта на "ах, колко е сладка", "ах, какво добро дете" и т.н., няма да пропусне вече. Но дори и това да й е мотива понякога, аз мисля, че съвсем скоро ще разбере, че това са реалните неща от живота.
Символика - тоалетна и 1 Бг роза.....
|
Re: Обноските.... [re: Acя]
