|
Янче, благодаря за загрижеността! Чувствам нещата като теб и затова няма да оставя нещата току-така!
Тази сутрин проведох спокоен, но сериозен разговор /не по-малко от 15 минути, в отсъствието на Алекс естествено/ с едната му госпожа. Почнах разговора с директно отправен и ясен въпрос към нея: какво е разказвано на децата за Исус. Изслушах я внимателно. Както очаквах, лично тя НЕ е говорила на децата онези неприемливи за крехката им възраст и психика неща /разпъването на Христос като изкупление за нашите грехове , мъченията и болките му, това, че като хора грешим и сме наказани, и т.н./ ... тази вечер ще говоря и с другата му учителка, и ако при нея подуша нещо нередно - ще я предупредя повече да не се говори на детето ми подобни неща, а ако се повтори - ще има разговор направо с директорката на ОДЗ-то: жена, в която имам голямо доверие, много стойностен и качествен педагог и ръководител! Така че, както казах, ще направя всичко по силите си, за да внеса светлина в ситуацията. Не съм прекалено обвинителна обаче, просто защото не съм сигурна в ИЗТОЧНИКА на тази информация към детето ми. То твърди, че госпожите са му разказвали, обаче много пъти се случва да си измисля някои неща. Освен това като го питам коя точно госпожа - той ми отговори, че не си спомнял. Все пак не е изключено да е чул и видял нещо по ТВ, или пък друго дете от групата му да му е разказало тези неща...
Мерси за съдействието и подкрепата ви!
Яна, обръщам всичко в положителна насока.
Ще следя внимателно Алекс, ще съм нащрек и при задълбочаване на проблема - ще потърся детски психолог, хомеопат или психиатър.
Все пак проблемът с неговото безпокойство наистина е съвсем, съвсем пресен. Мисля, че е редно да поизчакам малко, преди да предприема други мерки, освен гушкането и приказването.
Добре, че ви има, момичета! Олеква на човек като сподели... Хубав ден и мерси!
Време е - гледах Слави на 15-ти и 16-ти!!!
|
Re: За смъртта и умирането... [re: jana]
