Нашето разпределяне на отговорностите протече малко по-бурно и дълго, а след като баткото попорасна /около годинка/ имаше преразпределение, което също не стана мирно тихо и баш доброволно отначало..

На 80 тия си юбиле си баба ми ни пожела семейно щастие и ни разказа кака са живели с дядо ми.
каза че най-важното било никога да не се преминава някаква граница на раздразнение. Че като видели че другия много се е ядосал, си казвали "Хайде пак да поговорил за това след 3 дни".
И след тези 3 дни всеки е помислил насаме и спокойно и кое е най-доброто и дали пък той да не отстъпи, доколко държи да стане както той е предложил и на какви отстъпки е готов. И че втория разговор винаги е бил ного по-плодотворен и спора се е решавал.
Каза че когато хората се обичат не искат да се карат и започнат ли спор, то е защото ня някой му е дошло в повече и затова при първи разговор рядко има шанс под напорана емоциите да се реши разумно.

60 души рода станаха на крака, толкова хубаво говори.

Дано нейния опит да успее няко път да хвърли светлина и във вашите семейства

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите