Не казвам да правиш едно и също..
Макар това, което казваш за твоите при мен да не беше точно така..
Голямата проходи точно на годинка..- класика в жанра..Тя си се развиваше като по учебник..ръста и килограмите й също бяха такива...- средностатистическо бебе момиченце..
Малката вървеше по-едра, по-тежка , но..на 6м вече се изправяше сама..и си обикаляше креватчето..
НИКОГА, никое от децата си не съм подкрепяла с възглавници, не съм насилвала да ходи или каквото и да било..
Но специално за малката..нямаше и нужда..- нея трябваше да я натискам да лежи..Беше като пружинка.. Много силна, и тооолкова щастлива, като се изправи .. В резултат крачетата й бяха като буква О и се притеснявах да не е форма на рахит, и да не останат така и..какво ли не.. Но като проходи съвсем сама, просто "олекна" и се издължи и крачетата се изправиха..
Пусна се на 10м..Нито ден не съм я водила за ръцете..Просто проходи сама..
И тъкмо тя е спънатата в къщи!
Ама наистина, ако има начин да се спъне- непременно ще го направи..
Просто е много разсеяна..не е толкова концентрирана и..винаги бърза..
Но пък..с повече лепенки в джоба се справяме..
И до сега е супер неориентирана..
Като малка минаваше всеки ден през орлов мост, но..ако го видеше от друг ъгъл изобщо не знаеше къде е...
Сега..е мааалко по-добре, но..пак си е разсеяна..
Което не й пречи да е самостоятелна и въпреки това да се справя..
Сега съм особено горда с нея, понеже е спечелила стипендия на Американската фондация за България.. Дори не сме я съвсетвали ние да кандидатства за тази стипендия- сама си е решила, организирала си е всичко нужно и..така..Само ме попита с какво да изпрати документите си като ги подаваше...
Александър изобщо пък не е спънат, но баща му не спира и сега да го държи за качулката..В резултат..детето някак очаква,че го пазиш и..като бяхма в Хисаря миналата година на 1г и 3м така се спъна и падна,че имаше огромна синина...А проходи на 10м и половина..
Човек естествено трябва да се ръководи от собственото си дете, но..не забравяй,че децата от една възраст стават манипулатори и дори когато могат да правят нещо сами, искат някой друг да гоправи вместо тях.. Ето това е характер..Голямата ми се чувства несигурна често и ..ако не е 100% сигурна,че няма да сгреши, не опитва, не казва..не го прави.. Може би в крайна сметка е добре,че прави нещата перфектно, но..лично аз работя върху това да не се "втелява" толкова , защото никоя крайност не е добра за никого..
Малката пък бих искала да е по-задълбочена , защото ми създава впечатление на по-повърхностна (може би в сравнение с голямата само..

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите