|
Ама разбира се, че не е ..
Тук говорим ясла или детегледачка..в случай,че майката не може (или не иска) да си гледа детето в къщи.
Т.е. приемаме предварително факта,че мама няма да е в къщи за даденост.
Въпроса е КОЙ?
Според мен, в яслата има повече шанс детето да се научи да е самостоятелно (най-малкото няма кой да се вторачва в него специално), отколкото с някоя баба, леля, кака, детегледачка или друг заместител на мама.
При всички случаи, когато един човек ти гледа детето, ти му поверяваш ОГРОМНА отговорност. Този човек не може да е всеки. Т.е..ако има възгледите на НадГ- ОК..на драго сърце бих си поверила възпитанието на децата на него, но..тия хора с тия възгледи имат едни различни ценности от това да възпитават чуждите деца..(не и за пари)..
Така,че..в случая говорим единствено за този избор.
А то е ясно,че майката и бащата продължават да си възпитават детето и след като го дадат на ясла.. И тази им роля никой не може да изземе..
Аз просто защитавам тезата,че ако не можеш да си 100% с детето си като присъствие от един момент нататък (нямам впредвид физическо присъствие, а по-скоро удоволствието от това присъствие и от общуването с детето), то..по-добре е да си 2-3-4-5 часа с детето си, но те да са пълноценни и запълнени с неща, които наистина го развиват психически, физически, емоционално, а не да го ограбват..
Защото понякога, една изнервена майка, която стои 5г да си гледа детето в къщи сама, може да го ограби и ощети повече от коя да е ясла и детска градина..
Но аз разбира се говоря за себе си.
Знам, че искам да съм с децата си и ми е огромно удоволствие, но не и непрекъснато. Те самите нямат нужда от това, ако не съм в състояние да съм усмихната, доволна и щастлива..
|