|
Дори не съзнаваш , колко различни неща си правила за двете..
Аз поне мисля,че макар да си мисля,че не съм правила различни неща за децата си, за всяко съм правила различни неща..
Общото е само,че ги обичам и искам най-доброто за тях..
Обаче, при раждането на голямата нямах никакъв опит и ...понеже живеехме при свекърва ми се вслушвах в нейните съвети. Благодарна съм й з амного от тях, но..много от тях смятам,че не бяха добри. Когато се роди малката, тотално отхвърлих нещата, които не харесвах в начина по който гледах голямата... РАзликата им беше малка и..също като теб, правех еднакви неща едновременно с двете, но....с огромно НО..
Винаги помагах на голямата, обяснявах й как се прави това или онова, тя се опъваше и искаше вечно да й помагам..(и до сега щом съм около нея, аз или който и да е от семейството, имам чувството,че й парализираме инициативите..) А толкова се опитвах и продължавам да не е така..
Сега е далеч- в Германия и там се справя прекрасно и разчита на себе си единствено..Но..като си дойде..иска аз да й помагам! Доста такт и доста търпение се изисква да промениш своя грешка..Не знам дали ще успея напълно..по-скоро не.. Но наистина от много години й декларирам абсолщтна подкрепа и в същото време я насърчавам сама да взима решенията си.. МАй от времето, като беше 7 клас.. Но е било късно..
С малката пък, някак неусетно всичко винаги се случваше преди да си го помисля дори..Тя беше като една попивателна и поемаше от опита на голямата..без да й казвам лично, без да й показвам, без намеса..Винаги е била по-самостоятелна..обаче..в нея има едно усещане,че е на заден план..Вече не , но като бяха по-малки..Някак това,че толкова се стараех да отдавам време, енергия и т.н на голямата е довело до това усещане в малката.. А за мен беше огромно удоволствие да съм покрай тях двете..
Сега малката е много независима и самостоятелна покрай нас..
За баткото по същия начин..Него го гледах с огромно удоволствие..Там изобщо не съм му се месила..оставях го самостоятелно да взима решения и да се бори .. просто знаеше,че съм покрай него и зад него..
Дали защото е момче, или темперамента му е такъв, но той е по-спокоен, не бърза и изобщо..е едно слънчице..
Александър сега е най-различен. Баща му е голяма паника и е в стрес непрекъснато да не му се случи нещо. Трудно ми е да се боря за самостоятелността му, но..правя всичко възможно. Мисля,че и той се справя добре.. Дано..
Изобщо..каквото и да говорим, децата се гледат различно..И ако родителя не е достатъчно зрял емоционално, и всякак..и няма възпитанието, което е нужно за да възпитава..големите деца "обират" методите на проба и грешка.. В това отношение малките са "облагодетелствани"..
Но има и родители, които са достатъчно мъдри..
Шапка им свалям..
|