Направо се разпознах във втората ти позната..
И..ова отчетох като фатална моя грешка в следствие на което загубих ужасно много любими хора и любими неща в опита си да я поправя..
За това напълно споделям мнението ти по въпрса за умереността и удоволствията.
Няма нищо по-безсмислено от това да живееш чужд живот. Едно,че пропиляваш своя..Отнемаш и този на хората, чийто живот се опитваш да изживееш..
Сега, след като прозрях колко грешно съм си представяла живота и колко глупаво съм се стремила да съм идеалната във всичко и да постъпвам винаги правилно и винаги всички да са доволни, проумях за себе си,че всичко това е една голяма глупост..То просто не е възможно. И със сигурност не си заслужава..
Та..сега опитвам да намеря себе си и да живея своя си живот.. И никак не е лесно да отсея кое си е мое, кое съм "придобила" за да съм "идеална"..
Е..в момента в който човек започне да живее с мисълта,че колкото и да са му мили околните, няма същество, което да му е по-мило от самия него..нещата започват да се подреждат..
Но..признавам,че ника, никак не е лесно.
И са късметлии тези, коит оса получили тия уроци в семейството си, още докато са били деца..