мисля, че самостоятелността се определя както от детето, така и от родителите. да, всяко дете е различно, да, всяко дете на различна възраст и до различна степен е готова да бъде самостоятелно. но не можеш да ме убедиш, че човек на 30 г. все още има нужда майка му да му казва как да се облича, колко често да се къпе и т.н. щото и такива случай има. и там вече определено грешката е на родителите. знаеш ли каква колежка имам аз в офиса, на 34 г. е абсолютно зависима от родителите си, вярно, живее сама, но под носа на техните, всеки ден си носи в офиса сготвена от мама храна в кутия от сладолед, всеки ден като по часовник мама се обажда да провери дали детето се е изяло манждата, ябълката и киселото млекце, всяка събота се пазарува за седмицата с ... мама, ако има нещо да се свърши по банки и др. институции се ходи с тати и ... мога да продължавам до безрайност. в резултат въпросната колежка е толкова свикнала някой да мисли вместо нея, че не е способна да изпълняма елементарни служебни задължание, уволнявана е от всичките си предишни работи и в момента си търсим човек за нейното място. та за ей такива крайности говоря.
на другия полюс е това да насилваш детето да е самостоятелно в момент и за неща, за които то не е готово. ще се постарая до там да не стигаме, ще се водим по детето. не ми е някаква фикс-идея самостоятелността, просто напоследък се нагледах на много примери в обратната посока. и стигнах до извода, че когата мама и тати се месят прекалено детето (пък било то и на 34 г.) не е в състояние да се справя с елементарни житейски ситуации.
да, мисля, че има начин да си отдаден на детето без да му се бъркаш прекалено в живота (зависи все пак какво точно разбираш под отдаденост) как точно се постига не знам. от личния си пример с моето семейство мога да кажа, че аз, детето, винаги съм била тази, която взема решенията в собствения си живот, както казах, мисля, че от сравнително малка съм самостоятелна. и не мисля, че връзката родители-дете е пострадала от това по какъвто и да било начин. напротив - винаги съм се чувствала обичана, подкрепяна, винаги съм усещала дали родителите ми одобряват или не това, което правя, винаги съм знаела кога се гордеят с мен и винаги съм знаела, че са до мен каквото и да става. ето това искам да постигна с Тоби - един трезво мислещ индивид, способен да взема решенията в живота си, който знае, че винаги може да разчита на родитилите си.
за погазването на себе си, не знам, определено с раждането на едно дете човек се променя, това обаче не означава задължително, че погазва себе си. не знам дали разбрах правилно тази част от въпроса ти

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите