Прочетох го и казано честно има куп неща, с които не съм съгласна.
Не може епизиотомията, секциото и т.н. да се описват като %. Аз не съм %, а индивидуален случай. Какво правим ако излезем от параметрите? Мъчим се като кучета? Напоследък жените все по-често раждат след 30-тата си година, когато естественото раждане е затруднено. Нормално е да има по-висок % секцио. Ако забраниш секциото, бременните ще си изкарват по един фиктивен диоптър, когато се препоръчва секцио и няма сила на тази земя, която да им го откаже.
Аз родих едно слонче 4 кг и 100г по естествен път, но никак не съжалявам, че ми го донесоха на 48 час. Сигурно щях окончателно да се изнервя ако трябваше да се грижа за него от първата минута.
Не на последно място "Майчин дом" е университетска болница. Съгласявайки се да раждам там, аз автоматично се съгласявам в залата да има студенти и специализанти. Като не ми отърва, има и частни болници.
Проблемът е как да се намали корупцията или казано по-толернтно как всички да получим еднакво адекватно внимание. Не пациентът, а акушер-гинекологът трябва да прецени състоянието и да вземе решение, но ние все ще си мислим, че видиш ли щото не сме си платили, затова сме се мъчили. Ще рече човек, че секциото не е операция, ама хайде холан. Трябва да се засили огрмотявнето. Моята женска консултация беше проформа. Истинската консултация я получавах от акушер-гинеколога, при когото раждах, и на когото имах доверие. За чий хикс ми беше тогава да ходя в кварталната поликлиника?
Мога и още да продължа, ама ще се запра за тая нощ.
|