Нем, ние се бяхме уговорили с учителките да си носи едно зайче и да спи с него. Наистина стоеше в шкафчето и като лягаха, му го даваха. А преди това минахме през процедурата на спане с него в къщи, за да свикне, че то ще му е другарче и в яслата. Като гледам Белана, ако трябва да ги носи всичките..., няма да има място ни в шкафчето, ни в леглото.
Мими, моята бавачка по повод спора за и против даването на ДГ ми призна, че е гледала внучката си до І кл. Като тръгнала на уч-ще, не й се ходело, мразела го, нямала приятелки, мислела всички за тъпи, че си губи с тях времето. въобще доста трудна адаптация. А това ми го призна по повод спора защо давам Алекс на градина при условие, че там се разболява, а не го гледа тя в къщи.
Янче, стискам палци да си спокойна и уверена в решението за ДГ. Там им е мястото на децата. Е, малко е тъжно в началото, но после си е купон и е самостоятелен живот на детето, различен от твоя (както ние го имаме на работа). Ние ходехме с таткото и се адаптира за ок. 3-4 дена, но после приплакваше като се появи ново плачещо дете. Аз също, но навън... Пред него сигурна и наперена, няма връщане назад.
А за болестите, споко, те и в къщи боледуват, а и с времето се адаптират и спират да боледуват толкова често.
|