Днеска и ние бяхме "първолаци" в ДГ. Обаче мойто гардже, нали има закалка от ходенето на ясал и не е ревал, но около него беше ад - от ляво ревящи деца, отдясно - пак... То, горкото, изпадна в пълно недоумение. Щото сутринта, нали, се надръндихме тримата с тати да го водим, и аз съм го подковала от сума време как там има нови играчки, по-хубави люлки и пързалки и еди-си-какво. И той чака с нетърпение. Днеска като отидохме беше в супер настроение и ние постоянно се усмихвахме. ВОбаче ужаса почна от пред сестрата - пред кабинета й народ деца, от които 2 яко ревяха, ама като бесни ви казвам.... Нашия обаче издържа стоически. Като свърихме там отидохме пред вратата на неговата група, а пред нея - пак 4-5 деца с родителите, от които пак 2-3 реееееев! И нашия човек вече явно взе да се съмнява "абе, кво става тука, тия моите родители къде ме влачат?! уж било хубаво, а що около нас само ревящи деца?" Нещо такова ще да му се е въртяло в главата. Обаче като дойде лелката на неговата група, запознахме се, взе му багажа и го хвана за ръката да го води към 2-я етаж, където явно се помещава неговата група (на нас не разрешиха да го качим горе). И в тоя момент му се опна лицето, явно се уплаши.... Обаче евала - не се разрева, качи се по стълбите като истински мъж с лелката и от там нататък не знам.... Почти съм сигурна, че при толкова ревящи първаци днеска, и той е понадул гайдата, ама просто в такава обстановка трябва да си железен, за да не се разревеш, като си на ново място с непознати деца и лелки и повечето от децата всъщност се късат от рев. :) Та така... довечера ще видим като го вземем.
Поздрави на всички мами с деца-първоградинци :)
П.П. И пак сте оцвъкали 100 мнения, ей! Вие работа нямате ли си?
|