|
Знаеш ли..това е друг аспект на нещата..
Възрастта на която раждаш, но..също так аи опита , който имаш ..
Всяко нещо си оказва вличние на отношението ти към децта.
Отношението към майчинството, ако трябва да сме по-точни, защото..се променя отношението към всичките ти деца, към начина по който гледаш на тях..
Когато родих за първи път..нямах идея какво ми предстои..
Усещах детето като някакво изключително МОЕ скъпоценно същество, което не бих искала да споделям с когто и да било..Исках цялата му любов и...изобщо...имах големи проблеми,че всички около мен изпитваха същото към същото това малко същество..(което си беше мое!!!)..
Когато родих второто..вече бях надживяла това..
Да, това си бяха МОИТЕ деца, но..те имаха нужда от любовта и на другите около тях, защото..
- на мен вече ми беше дотежало всичаката отговорност, всичките бесънни нощи, всичките ангажименти и грижи...колкото и приятно да бяха..
В момента в който се освободих от мисълта си,че трябва да бъдат само мои...установих,че всъщност...никой друг не ги иска чак така, както декларира ..т.е..нищо не се промени, освен егоистичното ми отношение към децата..
Гледах ги по-совободно, по-...щастливо.
Освен това..първото дете гледах живеейки при свекърва си и..там се чувствах наблюдавана, разнищвана, критикувана...и все на тръни..
Когато родих вотората, живеехме на квартира САМИ нашето си семейство и..това бяха много спокойни и щастливи години..въпреки трудностите..
Все още ми предстоеше диплониране и..това някак ме притесняваше..Бяха бедни и гладни години, защото беше най-голямата криза.., но това не ме плашеше.., просто..трябваше много да се работи..И..пак успявах да съм все около децата..Хубаво беше..
..
Когато се роди третото..нямах никакви по-важни ангажименти..Имах работа, имах средства, имах жилище...имах каките...Опита ми се беше изпарил..Почвах отначало..
Беше безгрижно и с много любов..
..
Когато родих четвъртото..Имах толкова промени около себе си,че..всичко ми беше отначало..Вече наистина се бях освободила от собственическото си чувство към децата..Бях видяла плодовете на възпитанието си във вече порастналите си момичета..и дори в баткото, който беше на 7.. Знаех какво е било грешка и какво е било правилно..
Сега..леко ми липсва онзи ентусиазъм..от гледането на момичетата.. Експериментите.. Липсва ми свободното време..(понеже имам работа и задължения и..понякога ми се иска пак да мога да си гледам просто детето, без нищо друго..а друг път не ми се иска чак толкова да продължавам с безсънните нощи..)
Като цяло..продължавам да стоя твърдо над първоначалното си убеждение,че деца се гледат различно в различните възрасти, но...въпреки липсата на опит...младите майки компенсират с младостта си, енергията си и ентусиазма си..и..децата са щастливи с млади родители..
Малкия знае много повече от всичките ми други деца на своята възраст, но пък..със сигурност му липсва млада и щура майка, която да плаче безпомощно заедно с него...и да открива какво е това супичка и колко е вкусна..заедно с него и...още куп други неща..
..
Та..в този ред на мисли..- всеки с късмета си..
Не е до различна любов..
Според мен е до различна зрялост на чувствата..на умението си да ги показваме..
Като бях млада, бях по-строга.. Сега съм по-скоро приятелка..
Не съм толкова авторитарна.. Изчаквам инициативите на децата и..ги подкрепям..Не мисля вместо тях..
Изобщо... има си разлики..Дори в отношението, понеже децата са различни и нещо, което въздейства на едното, не въздейства по същия начин на другото, но.... любовта, обичането...изобщо не мога да кажа,че някое от децата ми е предпочитано..С всички се гордея много и всички го знаят..Което от каквото има нужда, може да го получи по всяко време..Споделят, знаят колко много ги обичам..и..колко много се гордея с тях..Чудесни са ми децата...нямам никакви забележки...
..
Надявам се да са здрави и всеки да си върви по неговия път..Знам,че каквото зависи от мен, ще го направя.. или поне ще опитам..И..дори да грешат- пак ще ги подкрепя..защото...човек за да си види грешките също има нужда от любов.. И..така..
|
Re: Тема за размисъл [re: Astarte]
