|
Точно този цитат от "Рожден ден в гората" се сещам винаги, когато се спомене нещо по темата, пък и..като си помисля за Хепи мама...
Лека й пръст..и да са й живи и здрави дечицата..- голяма мама беше..
...
Сега...по темата
Като мама на четирима, мога да кажа,че всичките си ги обичам..много..
По различен начин го показвам и всяко има различни нужди, но..чувството, което е в мен..не е различно към тях.
Ако се наложи да избирам...не бих могла.
..
Все пак..трябва да призная,че по-проблемното дете, винаги изисква повече грижи, а грижите са тези, които събуждат инстинкта да пазиш освен себе си и някой друг...
Когато се роди голямата ми девойка, бях на седмото небе..От първия миг я обичах..Беше толкова красива и съвършенна...Още си спомням, как лежах до нея й й се любувах..и не вярвах,че имам нещо общо с това съвършенство..
..
Когато се роди малката..в първия момент ми се видя сбръчкана, малка и ..се чудех как може д ами кажат,че съм родила голямо, отгледано бебе...(беше 3.850кг./54см)..Сравнявах я с ....бебето, което имах в къщи ..Защото каката беше на 1г и 7м..
Занимавах се основно с каката, защото..някак усещах,че тя има повече нужда от мен в часовете в които малката спи..В резултат на това "пренебрегване" малката се изправи на креватчето си на 6м, проговори на годинка с изречения и ..правеше всичко почти едновременно с "каката"...
Бях изцяло отдадена на децата, занимавах се денонощно с тях и..те бяха неразделни.. Никога не съм ги делила от момента в който дребната се изправи..
Сега..да споделя..дребната е мое пълно копие..., голямата прилича повече на баща си..Макар,че..двете си приличат много една на друга...
В крайна сметка, малката създаваше много проблеми- непрекъснато падаше, нараняваше се, вдишваше бадемче, ..изобщо..с нея съм лежала по болници (без да е била болнава по принцип)...
Това винаги е засилвало вниманието ми към нея...
Но..основните "грижи" са били по голямата..
Всичко свързано с нея е било "За първи път"..Малката вървеше почти едновременно с нея по вече утъпканото и..като така, някак не съм забелязвала толкова нещата около нея...
..
Наскоро тя сподели,че не се е чувствала толкова обичана, колкото голямата и..ми трябваше доста време за да обясня,че има огромния късмет да не съм се вторачвала толкова в нея, понеже така е станала по-самостоятелна..освен това, в нейното възпитание сме изчистили всички грешки, допускани при гледането на каката..ии...реално дребната е подобрена версия...
В крайна сметка се съгласи.., защото това е самата истина..
Обаче...сигурно като воторо дете с толков амалка разлика си има едно наум,че..е раснала между другото..не е била като "единствено" дете...както е била голямата поне известно време..
...
Когато родих първия си син....бях зрял човек , вече завършил студентските години(За разлика от времето като раждах момичетата..) Имах доходи, имах ...всичко..
Той е гледан с много любов, грижа и внимание от всички..
Просто...каките помагаха и го гледаха като кукла..Аз имах цялото време на света..Той е обргаждан винаги с много любов..И не е създавал никакви проблеми..
..
Когато се роди Александър...всичко започна да се повтаря..все едно е първо дете..Само, че с многоповече опит..Реално ..на него съм най-голям длъжник..Непрекъснато съм заета, имам работа и..нямам това търпение и може би дори желание да се занимавам САМО с него..
За сметка на това, каките помагат..той попива от всички всичко като попивателна ..
..
Не мога да кажа , че обичам някого повече..
Всички ги обичам..
Който от каквото има нужда- на него се купува..
Дълго време каката имаше все нови неща, а дребната износваше..Обаче..дори тогава, винаги съм купувала поне едно чисто ново, само нейно си нещо , когато купуваме нещо на каката..
..
...
Помня,че когато бях дете, мислех,че майка обича повече брат ми..понеже съм второто дете в семейството- по-самостоятелното, по-оправното и по-..незабележимото..
Обаче..като родих..проумях,че така е било само в моето съзнание.. Наистина брат ми винаги е имал повече нужда от помощ...(вероятно грешки от престараване в неговото гледане?) Както и да е..благодарна съм на родителите си за това,че са ме гледали без да се вторачват толкова във всяка моя крачка..Станала съм по-самостоятелна..
..
|
Re: Тема за размисъл [re: Гpeдopeд]
