Аз съм сама, нямам брат или сестра, винаги майка ми е искала повече и повече от мен и като и кажа, че не признава нищо, което съм направила започва да ми обяснява, че всъщност не е така!Тя почти не показва емоции и чувства не знам защо!Абе все нещо не правя като хората!Както и да е преглътнала съм го това!
А откакто съм разбрала, че съм бременна за втори път ви казвам че съм объркана и ме е страх!Май ми трябваше време да свикна с това, че съм майка, да обичам детето си, а втория път как ще е направо не знам!Една приятелка ми каза преди да родя Личката, че като е родила детето си го е познавала дори по плача - е при мен не беше така и все се питах каква съм майка, че да не познавам детето си!Като отидох за пръв път в залата с децата и не познах моето - още едно разочаровние за мен!Еми това е!
Признавам си страх ме! Ох дано намеря баланса някъде, че да не ме упрекват след време децата ми както ние упрекваме все за нещо родителите си!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите