Закачам се за snich, защото има неща които тя е написала които ми допадат - и то доста. Ние сьс сестра ми не сме били болнави (да чукна на дьрво), но все пак незнам дали защото сестра ми е по кротка от мен или какво, но винаги е имала видимо повече внимание от майка ми. Аз като цяло си признавам, че сьм си устата, и си казвам каквото ми е на душата, и честно казано когато загубих баща си до някаква степен ми липсваше това негово внимание което получавах винаги. Защото майка ми все си беше сьс сестра ми партия, и все на мене се караше за дадени неща, все на сестра ми и бяха позволени повече неща от на мен, все каквото тя правише беше окей, но ако аз направя сьщото изяждах егати конското от майка ми, а за сметка на това пьк баща ми все ме подкрепяше и не даваше на майка ми да ми се кара постоянно. Много е кофти да го пиша, и мисля, но е факт...защото на този етап имам само майка ми и ме е жал, жената е минала през сумаси неща и не е хубаво да говоря така, но каквото си е реалност си е реалност и е било така винаги в нашето деляне. Ако седне някои и е пита нея дали си дели децата, разбира се ще каже, че никога не ни е деляла, което според нея може да е вярно да си мисли, че никога не го е правила, но в сьщност да го е...защото аз винаги сьм го усещала.
Следователно, до ден днешен, моя сьпруг например е интелигентен с магистратура, добре сме финансово, носи ме на рьце за всичко и е невероятен кьм мен, аз уча, работя, справям се сама от 18 годишна (откакто се изнесох от кьщи) и все нещо не ми е наред според нея, аз сьм тази която е винаги до нея, ако боледува, ако има нужда от компания, ако иска да е изведа някьде на кафе, магазин, и тя няма вьзможност да шофира сама, защото не е добре...аз ще отделя пари да дам за дадено нещо, ако изпраща на дядо ми в БГ или каквото и да е, и все не е оценено.
А от другата страна сестра ми пьк, си гледа нейният живот, мьж й е милион пьти по зле от моя, необразован...не се дьржи с нея както например моя с мен, все нещо са в дразги, но пьк все тя е сьжаляваната, и все те са добре, и все те 2мата са за пример!!! Когато майка не е добре, тя все си измисля извинения с които неможе да дойде, когато и скимне тогава пристига, иначе...не! За пари и такива неща изобщо няма и да говоря...
Абе кофти история, и 2те ги обичам до болка и всичко бих си дала за тях, и знам че човек неможе да си избира семейството, но никога не е било честно това деление което е имало м/у нас. Да, когато се е случвало 1-2 пьти в моя живот сьм имала нужда и от 2те и от подкрепата им и сьм е получавала и са се раздавали за мен, и това ни прави още по силни 3те като цяло, но е имало много моменти в които сьм си ревяла, защото все не сьм достатьчно добра за майка ми независимо какво правя, и все нещо не е оценено, направено като хората, а сестра ми от другата страна независимо колко по зле живот живее все е била "много" добре по думите на майка ми...
Абе както и да е, незнам дали някои ще разбере какво имам впредвид оттова което написах, че май стана много обьркано, но все пак се надявам поне да има смисьл Живота е шарен и винаги ще си бьде такьв, просто се надявам да не сьм и аз такьв родител, които да дели децата си, ако дай боже имам още 1,2,3 или колкото там си решиме да си правим с мьжо искренно се надявам да ги третирам като равни без да имам фаворити, защото от личен опит знам, че не е приятно, колкото и да сьм на ясно, че майка ми умира за мен и ме обича сьщо, все вьтрешно си знам, че и ни дели.
|