Заира, съчувствам ти искрено, но пък и колко искрено ти завиждам, че не влагаш емоция... де да можех и аз. Моите са другата крайност - искат ги децата понякога (да ги покажат, да се покажат и те като добри баба и дядо, че после да не мога да се оплаквам)... Но когато ми се е наложило... вятър и мъгла. Твоята поне ЖИВЕЕ, а моите са се отказали от това свойство на живота отдавна, вероятно още, когато съм се родила аз - те работят за заплата, после работят докато си почиват в къщи, работят на вилата в отпуската, работят, ако дойдат при мен в Пловдив - все нещо ще се намери да се доизчисти, доизмие... РАБОТЯТ и друг смисъл нямат в живота, а децата пречат да се премита двор, да се подрежда гараж, да се перат килими...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите