И аз имам да пиша мнооооого по темата....
Може би цял сапунен сериал ще излезе...
Живеехме заедно от две години в апартамент съседен на този на родителите му и в един момент те започнаха да ме подминават без изобщо да отговорят на поздрава ми или на жест, който съм направила за тях. (това, не защото съм ги нагрубила или съм имала пререкания с тях, ами защото някой си им бил казал нещо лошо за семейството ми) Представете си!
И така,...... докато един слънчев ден той не им каза, че ще имаме дете. И в този момент аз станах НАЙ ама НАЙ-ДОБРАТА. Бихте ли павярвали!!!!!!
Но аз си бях обещала заради моето и на бебчо здравето, че на тяхната простотия няма да обръщам внимание и просто ги игнорирах като човеци. Та така и досега.
Нормално отношение, само когато и те са имали такова. Иначе пълен игнор.
Костваше ми много усилия, но мисля че така съм най-добре...