Права си, напълно, в това което казваш!
И аз така като се жалвам тук, защото това не е първата тема по въпроса, а и като чета другите мнения, и всеки път ми светва лампичка, че и аз някой ден, живот и здраве, ще стана свеки, и дано да не се увлека така в собственото си величие, че да пишат за мен по форумите. Ясен ми е принципа за най-хубавото гардже и че никой не е достатъчно добър за него, ноооооо, в края на краищата, надявам се да не критикарствам и да търся под вола теле, а да уважа избора на детето си.
Наскоро осъзнах, че съм поратснала откъм нови отношения - преди не съм била снаха, не съм била и майка. Все съм се чудела какво толкова майка се оплакваше от нейната свеки, като на мен тя само хубави неща ми е сторила. Ами а де, човек цял живот се учи. Та както казах, ще ми предстои някои ден да порастна като свеки и сигурно пак ще имам да преосмислям разни неща.
Ето майка ми например, едно време много страдаше и все си мълчеше, дума не казваше, само пред мен се е разплаквала, но беше възпитана да си мълчи и да казва на свекитата "майко" и "татко".
Е да, обаче сега, като е свидетел на отношенията ми със свекитата, и е станала една оперена, не си мълчи. Не че ги се държи грубо или се заяжда, ноооо си казва нещата по начин, по който да я разберат и да не остава място нападки от страна на свекитата. Взе им страха и така. Та искам да кажа, че и нея виждам порастнала в това отношение.