единствената издънка в нашето семейство е дядо ми по майчина линия. никога не се поинтересува от децата и внуците си, но не го и приемах навътре, даже се учудих, че ми стана мъчно когато почина.
наште много се радват на Тоби, спор няма.
иначе много се кефя на семейството на мъжа ми. майка му е вече възрастна, на 78 става утре, да е жива и здрава, баща му е починал отдавна. седем деца са, мъжа ми е най-малкия. свеки се радва на 12 внука, № 13 се чака всеки момент, има даже и правнук, три месеца по-голям от Тоби, както и няколко заварени, доведени и пр. в общи линии винаги има някое бебе на път.
както казва свеки обаче, в такова голямо семейство няма как да няма дразги, примерно тя не се разбира с едната снаха. евала им за това, че решават проблемите по цивилизован начин, просто не се виждат толкова често, вместо да вдигат скандали.
всички много се радват на Тоби, сега нали са там с мъжа ми, постоянно е ограден с внимание, а племенничките (братовчедките на Тоби) се вживяват в ролята си на бавачки, така че и мъжа ми да може да отдъхне.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите