И моите винаги са били само източник на пари за мен, за съжаление бабата и дядото, които са били най-близки до мен, изгубих още преди години... от тогава се чувствам сама... Живи и здрави са ми родителите, слава Богу, но и аз се хващам, че не ги обичам както починалите баба и дядо, не мога да говоря с тях за нищо... те не се интересуват от нищо, освен яденето и с какво ще облеча децата, ако отиваме у тях, че ще ги видят и другите роднини, а и може да ги изведат на центъра... Винаги ми се поръчва - да помисля, какви дрешки ще взема...
Иначе се оправям сама... отдавна, съм свикнала за нищо да не им разчитам... А и те са от хората, които ако ти донесат един килограм банани на децата ще обяснят, че това са най-специалните банани, и ако не са ги купили те, видите ли, моите деца банани няма да са видели... и си мислят, че с това трябва да стана зависима от тях. На баща ми великият принцип е "Докато аз ти давам парите, ще караш по моята" и си представя, че като купи нещо и го донесе в къщи , после ще се разпорежда... и понеже не се получава с повод и без повод са сърдити... Но май вече свиквам... А що рев съм изревала, че само от родителите си никога не чух, че нещо съм направила както трябва в този живот... че само от тях никога не се почувствах обичана...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите