Далече съм от мисълта, че не обичат внуците си, или че са длъжни да ги гледат... Само веднъж съм ги помолила (тогава бях с едно дете) да ми я гледат за десет дни, защото и аз и съпругът ми бяхме на учение. Излизах в 4 и се прибирах между 22 и 24 часа... На осмия ден започнаха да питат "няма ли да свършва учението" и когато отказах да я взема на десетата вечер, защото щеше да е официалното закриване и партито по случая, те се разсърдиха (учението си било учение, ама партито не било задължително... ами защо ще е задължително)...
От тогава не съм ги молила за нищо.
Тази година, когато се роди малкия им оставих децата за 1 час и 50 минути (просто в Метро не пускат с деца)... и после те се оплакаха на всички роднини, че те дошли да ни видят, а ние сме ги зарязали с децата...
Много ги обичат иначе, много им се радват, ама мама да се оправя с хранене, обличане, ресане, разхождане... ние ги гледаме "като пощенски картички" и им се радваме...
Разни хора, разни разбирания...
Просто ми се искаше да отида и аз на театър, но не става, а ако мама и тати дойдат на гости се подразбира, че трябва да направя масата и да им правим компания през всичкото време - те са на гости, не може да се видим с приятели в това време, или да останем пет минути със съпруга ми...
Не искам да ми гледат децата, но едно време майка ми все казваше, че когато най-много имала нужда и и се искало, никой не и помагал, тя нямало да е така... ДА, АМА НЕ... както казваше един политик и телевизионен водещ.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите