Завлякох се аз все пак на преглед, обясних на доктора кво-що и айде на ехографа (една винаги неприятна процедура) - естетсвено, не съм бременна, както и си предполагах. И тогава викам на доктора - е, какво има тогава? гледа, гледа, всичко било нормално. Изписа ми 1 лекарство, което каза да почна да взимам, ако след 2-3 дни все още нямам нищо - Утрогестан. Направихме и профилактичен преглед, че тази година не бях ходила, та взе и цитонамазка. Говорихме надълго и нашироко за гъбите (мои стари и верни "другари"). И тука падна смеха: Аз му разказвам какви лекарства са ми предписвани за лечението им като бременна и след това, общо взето една камара, говорихме за клотримазола (на който той е фен явно). И аз на шега му викам - тези глобули (клотримазола) са най-малко неприятни от всичките, които съм ползвала, там разните Дактарини, Ломексини, Полижинакси и прочие. Той: Не, няма разлика, еднакви са, то лекарстветото вещество е едно и също, еднакви са. Аз пак, опитвайки се да намекна,че той няма как да знае дали са еднакви на усещане при използването им: Абе, не са съвсем еднакви, както ви казах, по-малко неприятни са, другите са по-кофти и неприятни за ползване. Той, отново: Не, няма разлика еднакви са. И ми стана сутер смешно, идеше ми да го питам: ама вие ползвали ли сте ги, че да знаете ЕДНАКВИ ЛИ СА или не са, а? Ама ме досрамя. Явно човечеца просто не разбра какво се опитвам да му кажа, а сестрата запази слонско мълчание. :) Стори ми се даже, че леко се подхилква под мустак. :) Абе, мъже... и доктори да са, не разбират. А винаги ме е сърбял езика да им кажа на такива, като вземат да ми дават такива акъли, че те не знаят просто кое как е като усещане, защото са мъже и тия нещо не им се случват на тях - раждането, цикъла, слагането на каквито щеш глобули и прочие гадории, промивки, и бла бла бла .... Ама това е друга тема. :) С две думи, ако и след лекарството не ми дойде, значи нещо не ми е наред с хормоните и работата е лоша. Дано не се стига до там де.
|