Без да съм психолог, искам само да вметна, че много си зависи и от характеровите особености на самото дете, а не само от околните.

Моят голям син, който е вече на 7 години, като малък беше също много затворен и плах, все стоеше до полата ми, всичко го плашеше, много чувствителен, с деца много трудно се заиграваше - и така до детската градина, където се пооправиха нещата. Но и до сега той си е по-специален, по-трудно осъществява нови познанства и е по-плах.

Малкият, който е сега на 2 г. и половина, е коренно различен - много общителен и непрекъснато ме дърпа да го водя при деца да си играе, прегръща ги и изобщо не ме търси в градинката - зарязва ме и се оправя изцяло сам. Страшно самостоятелен и с голямо самочувствие.

Този феномен и мен много ме учудва, защото децата сме си ги гледали само ние все по същия начин, от едни родители са, а са коренно различни като поведение. Вкусовите им особености са също коренно различни - горемият е почти вегетарианец и яде предимно ориз, картофи и зеленчуци, а малкият погръща предимно мръвки и млека, зеленчук и картофи директно изплюва и се потриса от тях.

Иначе на външен вид си приличат като две капки вода.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите