Аз пък си мисля, че трябва да потърсите решение на проблема и при вас. Каква е обстановката в семейството на детето, разбирате ли се, имате ли винаги единно мнение за възпитанието и отношението към детето, вие контактни ли сте, занимавате ли се поравно с него и т.н. Щото ако имате дори скрити конфликти помежду си или относно детето, то си ги усеща. За мен вашето дете се чувства несигурно и неспокойно и това не е продиктувано от конкретен страх или уплах от нещо. Просто си е свикнало с вас и не ще да привиква с други. С това положение вие трябва да се борите постоянно и без насилие. Аз съм плувкиня и не едно дете със страх от водата съм карала да се чувства добре в нея. Но това става много бавно, много спокойно, включително с показване, че не е опасно, че детето е с пояс - т.е. и той го пази и се започва от брега, от най-малката вълничка далеч на пясъка. Търпението и разбирането на страховете на детето е голяма работа, заедно с обяснението, даването на примери - напр. и мен ме е било страх, това дете, дето до теб пляска, също и т.н.
А за контактността пък - запознавай го с всеки човек от блока, от градинката - отивай и го карай да им подава ръка, да им казва името си, питай вместо него как се казват, с какво си играят, все ще се намерят хора (особено възрастните), които отговарят и му се усмихват. Въпросът е да усеща, че общуването не е нещо страшно и докарва добронамереност и усмивки.
Мен ме е гледала майка ми и дядо ми в Студентски град. Никой почти не ни е идвал на гости до 7-8мия ми месец. И съм ревяла от всички чужди хора. Скъсвала съм ги. После сме се преместили във варна - там вече много приятели, гости на нашите и аз пак рев при всяко посещение. Както казва майка ми - те, обаче, не си отиваха, изтърпяваха безпроблемно неспирните ти крясъци и си хапваха и пийваха. Дали са ме на 1 година на ясла, защото и майка ми е трябвало да тръгне на работа. Напук на очакваното, че ще плача много, не съм. И съм започнала да ги поступвам по-големите, ако ме тормозят. Въпреки това в къщи съм се сърдела на гости пак. Сега съм доста контактна и общителна, обичам много гостите и редовно имаме такива, не съм домошарка, обичам много пътуванията и т.н. Специално ще питам майка ми как са се справили с тия мои викове. Предполагам с търпение. Затова не се отказвай, търпи писъците и неспирно обяснявай кой е това, каква играчка му е донесъл, как се казва и т.н. И си дай детето на градина. Адаптацията към детските заведения се затруднява предимно от колебанието на майката и несъгласието между родителите.
Въобще помислете за вашите семейни отношения и вашето отношение към детето преди да му лепнете етикет, че е проблемно и му е необходима психологическа намеса.
Ще следя какво е развитието при вас.
Стискам палци!