Ти за много неща си писала... На първо място (от краката за главата), ако излезеш да живееш извън София, мислиш ли, че там няма да е също толкова зле, все пак е Бг. Това ми е идеята - да не бягаме, а да протестираме, когато се засягат интереси на децата ни. А и нашите. И да бъдем конструктивни, да предлагаме решения, да се стараем да ги изпълняваме после...
За увеличената бройка. Не си мисли, че занимаващите се с детски заведения са от вчера в тая дейност. Те си имат нормативи за средна посещаемост. Трябва да приемат 26 и да имат средна посещаемост 22 за ДГ, за яслите средна посещаемост 16 (ако не се лъжа за последната бройка). Идеята на увеличаването на бройките е директорите, като отчетат това, че много майки си записват децата, а имат баби и т.н. да ги гледат (както аз им викам - пробващите новата система), децата боледуват и намаляват. Те си отчитат средна натовареност и ако е по-малка от 22, отпускат още бройки. Това е идеята. А за усвояването на помещенията и създаването на нови групи какво против имаш? Те ще са си с персонала и т.н. По-добре това отколкото нищо.
Има родители, които трябва да работят, а децата им няма да посещават ДГ. За тях е по-добре това, отколкото нищо. Нека не изхождаме от това, че нашите деца вече посещават детско заведение. На мен това не ми пречи да ходя по тия срещи. Мисля, че съм полезна с това, че познавам от опит и от клуба проблемите, а и професионално се занимавам с тая сфера.
А за хората с кучета мисля, че се възползват от сегашното положение и от отвчедушието ни. С едни приятели в Морската градина във Варна - те с трите си деца и ние с Алекс наблюдаваме как една си държи кучето да пие вода от чешмичката за хора. На един площад става това, точно под Пантеона - хора много, самата чешмичка има вана, която е пълна с чиста вода. Защо трябва детето ми да пие от облизаната от кучето чешмичка? Защо аз трябва да пия? На тия хора не им е ясно, че ако приемат те домашния си любимец за част от семейството, това не означава, че то е човек. Животно е, носи зарази, болести (тении, глисти, паразити), не може да се говори при него за човешка хигиена. Това ме възмути. Възмути всички наоколо ок. 50тина човека, но се обадих само аз. Всички родители наоколо си мълчаха, убити от нахалството и сбожикравени от соц. възпитанието ни. Естествено собственичката на кучето го остави да се напие и нахално си тръгна. На мен това обаче няма да ми пречи като видя такова нещо пак да направя забележка. Няма как да избягаш, Чери, от тая действителност. Така или иначе трябва да я променим. Или да се спасим в странство...