Момичета, искам да си споделя нещо лично, което обаче много ме нервира последните дни и така реших да си кажа на вас, да видя вие какво мислите...
Та мисълта ми е за таз мила родна страна, дето живеем в нея. Искам да ви кажа,че последната 1-2 години се чувствам едва ли не лично засегната, обидена или както там може да се нарече постоянното неудоволетворение, което изпитвам от постояният хаос в тая държава. А последните седмици негодуванието ми достигна размер да се налага да говоря за това, за да разпусна нервата...
Просто честно казано едва ли не лично ме обижда ставащото последните седмици (а и от по-преди) - това че ЕС ни спря парите защото КРАДЕМ, това че отвличат хора и ги държат над месец все едно в тая държава полиция НЯМА, все едно държава няма... Добре де, аз си плащам данъците - и местни и други, осигурявам се на реална заплата, плащам осигуровки, удръжки, такси, и всичко за което се сетите, даже парното си плащам редовно, баси! И в замяна какво получавам?!?! Един голям четвъртит, както казва 1 мой близък, това получавам. Еми, да, лично ме обижда това, че заради кражбите на 50-100 човека по върховете аз не пътувам по нормални пътища, нямам една завършена магистрала, зад а отида до морето, а си рискувам здравето и дори живота, пътувайк по тия разнебитени пътища, каквито не са дори и третокласните шосета в Испания (а тук се водят първокласни). Дразни ме това, че заради същите тия хора, дето вместо да свйършат работа за нещо, само крадат, крадат, крадат, аз нямам нито МВР, на което да разчитам за помощ при никакви обстоятелства, а напротив - и то самото е вид престъпник?!? Значи, няма кой да ме защити нито мен, нито семейството ми, нито дома ми, нито живота на нито един от нас. То МВР спокойно може да се прекръсти на статистически институт и само да регистрира престъпленията, защото по разкриването никакво го няма, обратно - то самото е пропито с престъпления и престъпници. За съд и прокуратура няма дори и да споменавам. За града в който живея, какво да кажа - че и там лично ме обижда всеки един ден, в който се движа из този град, пълен с мръсотия, отново кражби, презастрояване, престъпност, но най-вече тотален хаос във всяко едно отношение. И това съвсем искрено и лично ме обижда, защото всеки ден това ме натоварва психически до степен на нервност. Много хора си решихап роблема, като просто се махнаха, но това ли е единственият изход за тая държава - да я напуснат всички, които могат и тя да се самоизяде до пълно унищожение, когато в нея ще останат само грохнали пенсии, безработни неграмотни цигани и ония - отгоре, дето крадат повече от всички взети накуп?!? Какъв е тоя инстинкт за самоучещожение така типичен за тая страна, не разбирам?! на никой не му пука за нищо. Краде се, убива се на най-високо ниво. Ами тогава ние, обикновените хора, за какво да се хванем, като не остана нищо нормално тука. Вижте само как протича една новинарска емисия днешните дни: за спрените пари от ЕС заради корупциа и/или кражби, това първа новина. Втора, на президента му искали импийчмънт; трета - хваната съдийка с 10 000 лв. подкуп, и то не обикновена такава, е председател на съд; следва за все още неоткритата похитена Камелия Бончева и пробива в МВР, и на финал, ако все още не сте се депресирали - поредния загинал в катастрофа.... И не става дума за новините. А за това, че нямаме държава. На нито едно ниво нея я няма. Държавата има определени функции, това го знаете. Именно за да ги изпълнява обществото, тоест ние, й отдаваме част от суверенитета ни. Обаче какво правим, когато държава няма? Няма кой да ни защити нито физически, нито нас, нито семействата ни, нито имуществото ни, нито дори правата ни (нещо сумеп химерно в България). Е, значи, има ли държава? Еми, няма. Всеки ден, малко по малко, човек се убеждава, че държава няма. Че нищо не работи или поради корупция или поради крадене или поради безхаберие. Обаче междувременно "смукането" на пари от мен като данъкоплатец и още няколко милиона такива грешки души като мене продължава. Значи реално плащаме за нищо, за въздух под налягане... Защото срещу парите и задълженията си, ние не получаваме нищо. И такива като мене са вечно прецаканите - щото гледаме да сме лоялни към задълженията си към държавата, а тя не ни ебава за нищо. Значи излиза, че аз си плащам всичко, а не получавам нищо в замяна. Но най-дразнещото е, че така наречените държавници си мислят, че разигравайки клоунади за отвличане на вниманието на хората, наистина гоп остигат. Еми, въпреки ресурсите, които се хвърлят за замазване на свинщините, не става. Хората всеки ден я сърбат тая попара на хаоса и не можеш с глупости да им замажеш очите. Защото се помни, че няма и един наистина осъден за деянията си голям "бизнесмен" или политик. Дори и небеизвестния Вальо Топлото, който ме е ощетявал 10-ина години съвсем лично - директно от джоба ми, не е и няма да бъде осъден. И така до безкрай.
Еми, писна ми. Не съм беглец по природа и явно съм доста държелива, но вече наистина лично ме засегна това нещо - просто защото вече имам дете и мисля за бъдещето, за след 3, за след 5, за след 10 години. И направо мее страх накъде отиват нещата. И, да ви кажа, и ми е обидно, макар това да е малкос транно, предвид, че не става въпрос за човек, който да ме е обидил, а за цяла държавна машина, но ми е обидно от това отношение към нас, тези които реално крепим държавата и се опитваме да й дадем бъдеще, раждайки и гледайки деца тук, работейки тук, плащайки данъци, такси, налози, осигуровки тук... И честно казано, ако излезе някой ден някакъв шанс да се махна оттук, вземам си детето и мъжа и се махам. И няма да се върна. Колкото и да ми е мъчно. Просто наистина ми писна. Просто не може 10 години (от 98-ма) тоя хаос да става все по-голям и наглостта на управляващите - все по-голяма... Не знам как хората го търпят това и много съжалявам, че не сме поне малко като французите или гърците да се спукаме от стачки и да таковаме майката на тая същата държава. Тогава поне малко онези горе щяха да ни имат страх.
|