|
Преди години. Пътувам в гр. транспорт, адно такова жежко лято като тая година и вече полепнала по стените от жегата дремя на път към нас след работа.... И звъни тел. Една лелка-тип бабка или бабка - тип лелка вдига и почва на висок глас да говори с дъщеря си - стана ясно веднага, от "маме" това и "маме" онова.... Скоро стана ясно, че дъщерята се обажда от чужбина и живее там, женена за чужденец от години (ама не разбрах дали холандец, немец, австриец или друг, само стана ясно, че е от "студенокръвните"). Говорят нещо и явно дъщерята искаше майката да й праща колет с нещо-си-подпавки ли не разбрах, ама нещо, с което да се приготви някакво наше местно ядене....Абе, най-добре да пресъздам образно разговора, доколкото помня, а където не помня - с мои интерпретации.... И така:
-...общи приказки, дъщерята иска нещо да й се прати колет.
"....ааа, добре , маме, ще пратя, ще пратя. А? Какво искал? Е, че ти рецептата нямаш ли я, маме? Ам, нея как да ти я пратя? И нея в колета ли?... Аха. А откъде ми се обаждаш? От неговия джиесем? Той с тебе ли е? А? А защо той не се обади да ми каже бе, маме, ами те кара тебе? А? Какво викаш? Не знаел ли? Не знаел той!!! Значи като дойде тука: шопска салата с ракиийка знае, вита баничка знае,с ърмички знае, кюфтенца - кебапченца знае, ама български не знаел, така лии? Така да му кажеш - като научи български само да си поиска, тогава ще ти иска да му готвиш тия работи, разбра ли!?"
И затвори ядосана. След което заяви на гледащите я хора : "За толкова години не научи български тоя ...нещо си, не помня думата, ама знае да иска български манджи!"
|
В тая връзка, едно смешна история [re: sorsha_]
В тая връзка, едно смешна история