|
Не мога да повярвам - днес цял ден се съобразявам само с бебо и себе си...
А сега поред...
Сашко е добре, не лази още, изправя се, ако му подам ръце и стои прав, но не се опитва да ходи. Яде всичко и постоянно. Отново заспива сам (след една кошмарна седмица). Зъби още нямаме. Кротичък е като цяло, макар че вече не му се нрави неподвижното състояние на количката и постоянно ме разхожда. "Бърбори" много и най-различни неща - това май му е най-силното умение за сега. С по 2 памперса на денонощие сме - голямата работа е винаги в гърнето, а често уцелваме и малката - но е повече чист късмет. Ако веднъж се изправи - трудно се навива да седне отново.
Свети е при баба ми на вилата - лудее на хлад. Засега са се посправили със задния ринит с капки за нос, кашлицата е намаляла чувствително, няма позиви за повръщане повече, но трябва да се води на море (най-вероятно ще е в края на август, началото на септември обаче).
Аз реших да почивам с бебо на вилата от 20 до 30 юли, тогава и половинката ще може да наминава между дежурствата...
А за СВЕКИ... ох... думи нямам... реших да не се ядосвам и почти успях... Известно време беше третото бебе в къщи, после просто гост, който обикаляш и мрънка постоянно, но в края на краищата аз отидох на работа... и се изключих от обстановката... досега скромно отказвах да пазарува тя, и излизах лоша, сега реших, че през ден измислям какво да пазарувам - тя плаща - всички щастливи... не готви почти, но пък прави сладкиши... забрави ми каката в градината последния ден, та си я прибрахме в седем вечерта, после гледа три дни малкия, че нямаше друг вариант... ако е да ми помага - и се вие свят - от топло, от студено, от промените във времето, ако е за магазини и кафета и минава веднага... но повечето мина, сега е в Бургас при майка и и сестра и, после в неделя на шести си заминава
(14 дни по-рано, че нещо се объркало във визите)... както и да е - аз го преживях стоически... нищо против объркването, само дето Свети си остана излъгана за морето на първо време... Бях се нагласила за по-лошо честно казано, но то пък взе че и по време се съкрати, та каквото било било... почти мина.
|
да се появя за малко... [re: nikol82]
