Ето ме и мен, полужива, но все пак на линия.
Честито на десетмесечната Бухти...
Докато се завъртим и рожденни дни ще правим... ех, а миналата година пухтяхме от жегите с коремчета...
Още един ден - понеделник и пак съм в къщи... Плановете ми за това лято за пореден път претърпяха пълен провал... Свеки си тръгва на пети, а не на двайсти юли - морето на каката няма да се състои по този повод. Тя поне е добре - от всички диагнози остана най-леката - заден ринит, още е при нашите - ще остане там до следващия петък. После ще видим.
Саше е добре, но много го тормозят жегите и липсата на зъби. Иначе хапва, мрънка, когато е буден, спи добре. Не пълзи - на заден успява, но напред ... далече сме още. Изправя се, ако му подам ръце, сам не се усеща, ама и аз не се натискам да се учи.
За работата не ми се пише - динамика, хора... добре е да съм отново в тази среда, но пък не се чувствам още готова, затова и ще си постоя поне четири месеца още в къщи.
За пазенето - хапчета не ми понасят - тотална загуба на либидо от моя страна - за какво да ги пия, като не ми иде на ум за секс даже... исках спирала, но при моят обилен цикъл след раждането и анемията, категорично отпадна и този вариант и то не останаха варианти.
А иначе след първото раждане макар и не дълго кърмеща - само три месеца - имах много нередовен цикъл за около година. Сега обратно, дойде ми на четвъртия месец след като родих, и въпреки че още кърмя, си е точен като часовник...
|