Първото, което ми дойде на ума реших да ти го напиша. А именно - искрено ти съчувствам. Предполагам все пак, че Господ е преценил, че ще имаш сили да понесеш това което те чака, каквото и да е то.
Аз изкарах тежка бременност, на легло от 5ти месец, защото случайно и неволно ми откриха скъсена шийка. С контракции от 3-я месец. Много се изненадах, че усетих бебетата още в 11 седмица. При едно обръщане в леглото все едно балон с вода се раздвижи в мен. Жестоко гадене и повръщане, огромен корем от самото начало, с което мъжът ми се базикаше пред всички, че ще имаме близнаци, а аз разбира се още не знаех и се дразнех от идиотските му базици. Лежах в болница за задържане, и след 2 седмици, все още в 8 месец родих. Раждането беше както всяко раждане доста болезнено, но като цяло го помня като леко. Прекрасен момент. И той си беше последния. От тогава насам само гадости. Намери си помощник задължително, ако искаш да оцелееш. Не майка ти в никакъв случай.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите