Уважаеми професор Кременски,
не знаех към кого да се обърна за съвет..... интуицията ме насочва към Вас.
На кратко... Преживях спонтанен аборт. ПРМ на 09.02.2008 г., от първи опит на 23.02.2008 г. забременях. Чувствах се много добре, нямах оплаквания. Бях се записала на ЖК по ЗК в 14 ДКЦ при д-р Невенка Русева. Направи ми изследвания: васерман, хепатит, пълна кръвна картина, урина, цитонамазка, влагалищен секрет всичките ми резултати били ОК. Баща ми е с диагноза Хашимото, а племеника ми с Епилепсия, аз нямам заболявания. Последно бях на преглед в 7 г.с. и 3 дни, нямаше проблеми. В 11 г.с. на Велик ден (извън София) прокървих и след 2 дни ми направиха абразио поради незавършен аборт (на 28.04.2008). Причината беше плоден сак в 11 г.с., а плодът беше спрял развитието си в 8 г.с. и липсваха пулсации. Това беше категоричното мнение на двама гинеколози (в провинцията). Левкоцитите ми бяха 9,7. Хистологичният резултат е възпалителни инфилтрати и според д-р Русева това е вследствие на незъвършения аборт и според нея причината е генетично увреждане... Направи ми контролен преглед сега на 12-ия ден след абразиото (на 10.05.2008) и сподели, че всичко е ОК и дори може да опитваме след идването ми на първата редовна менструация, която я очаквам около 26.05.2008 г. Принципно аз се чувствам много добре и физически и психически и си мисля, че съм готова отново да опитам да създадем Човече, НО редно ли е да предпиемам такава стъпка. Не трябва ли да направя нещо, зависещо от мен и не само от мен, а и от компетентни специалисти, което би предотвратило повторен спонтанен аборт? Живеем в 21 век, когато медицината е на много високо ниво, имаме страхотни специалисти, високи технологии и си задавам въпроса трябва ли да се оставям в ръцете на съдбата, следкато именно тя ми предоставя толкова голям избор... и не съм ли длъжна да направя всичко зависещо от мен за едно по-добро бъдеще, за един по хубав Свят!?
В главата ми има хиляди въпроси какво, къде, кога, как, с кого....!?

Благодаря Ви предварително!