Яна, благодаря ти за темата. Отдавна ме вълнува този проблем - той е в голяма степен и мой, защото в момента съм със страхова невроза по отношение на малката ми дъщеря. С голямата съм била и съм винаги спокойна в рамките на нормалното. Когато има Т държа да й се прелушат гърдичките и да се провери за менингит. Дори когато падна от една пързалка миналото лято и аз бях 6 месец бременна не се шашнах, а слеобеда я наблюдавах спокойно.

Но с Валерия - редовните тук знаят как за няма два месеца 3 пъти влизахме в болница, отделно и моята заушка като резултат от болниците и стреса. Уж нищо й нямаше, уж беше добре, но ужасът който изпитвах от факта изписват ни, след няколко дни пак в болница не ме напуска и до днес. Редовно сънувам кошмари.Сега по Великден беше със сополи, даже още не са минали съвсем, а на мене пак ми се върти тази ужасна пневмония. Лошото е, че се обвинявам за станалото, въпреки че я водех на лекари... На 1 заминахме, но първо през лекарката да я преслуша (намерих педиатър, който работи на частно и в едни детски център за който си направихме осигуровка), на 5 се връщаме и пак на 6 през лекарката. Сега се ужасявам как ще й сложа (живот и здраве да е добре) другата седмица пентаксима. Само се услушвам как диша. А всяко покашляне ме изтрелва в паника. Даже на 28 припаднах заради хремата. Още кърмя и не мога да взема никакви успокоителни, само едни растителни. Зная, че единствено ще ми мине, ако дълго време всичко е добре и не боледуват. А как ще стане това...Даже Люба от януари чак днес я пуснах на градина...

Ако може някоя мама да ми помогне със съвет или като сподели преживяно ще съм много благодарна.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите