|
|
| Тема |
 И аз съм така [re: snich] |
|
| Автор |
Smile (мълчалива) |
|
| Публикувано | 05.05.08 00:25 |
|
|
|
само някоя да вдигне половин гадус над нормалното и всички наоколо се вторачват в мен тип "какво да правим". Ми к'во ши правим, ще ги бием ли?
Няма да забравя преди време как голямата нацелила челно бордюра на площадката, моя мъж я прегърнал да я успокоява пък цицината расте ли расте.
Или пък покрай една Коледа как ни уплашиха, че са се наяли с шоколад на корем (пресните опаковки бяха над 10 доколкото помня) и няма да забравя как таткото се тресеше, че ще получат алергичен шок докато аз командвах: документите. вземи пари. ключовете.
Дори и когато асансьора захапа крака на голямата действах като войник. Стигнах до там, че от линейката се обадих на сестра ми да намери съдов хирург само операционна дето не запазих (размина се само с един счупен пръст и жестоки охлузвания де) Е, после цяла седмица се стрясках "какво щеше да стане, ако...", ама тогава нямах време.
Като съм в действие нямам време да изпадам в паника и смятам, че така е правилно. В тежки ситуации някой трябва да реагира все пак.
| |
| |
| 
|
|
