|
Не ми остана време да прочет другите мнения (имам проблем с нета от 5 дни и това ме побърква ), та дано не се повтарям.
Яне за психиатър си! Няма две мнения по въпрос за мен ... Всъщност задаваш ли си въпроса, когато това те "нападне", какъв е най-големия ти страх??? Малката ти някога имала ли е изключително тежко заболяване (да е била на ръба), ако отговора е ДА, бих те оправдала - иначе си си за мед. помощ....
Другото което си помислих, докато четях поста ти, беше, че ти е време за второто. Просто имаш нужда от повече ангажименти около деца, за да не натоварваш Ния с прекалено внимание....
Аз съм дебил по отношение на болести. Не че съм спокойна понеже има доктор наоколо (напротив той обикновено ми пречи на лечението ), просто видях че децата много трудно умират, кажи-речи се борят много здраво с болестите си (в бебешка реанимация в БГ и тук в спешното), та от нас остава само да им помагаме... Ето примерно от три дни малката е с диария и повръщане, първия само имаше температура... Е да обаче аз тук се оказах само с един интерол и една смекта (свършили са ми), та след като ги дадох на порции, останах без лекарство, даже минах на бабини дивотии... оризова вода, друго нямам... Тук не мога да намеря милупа за разстройство и тази година умишлено не си взех, поради факта, че предните купувах и накрая все не яползвах.... Та храната на дребната в последните три дни е ориз, картофи, моркови... пиле отвреме на време ... Как плаче милото за мляко ако знаеш и ми къса сърцето, но не давам .... На цялата тази каритнка не се шашкам, въобще, чакам да си изкара болеста, по цял ден я гушкам и нищо не мога да пипна из къщи, но единствено аз я успокоявам... Знам, че ще се оправи, дори мисля, че утре ще е добре и утре вечер ще има мляко за заспиване... За какво да се панирам и да си късам нервите с излишни мисли за страшни развръзки?!
Моята философия е, че колкото по-малко си мислиш за страшното и неизбежното, толкова по-рядко ти се случват такива неща. В общи линии поговорката "да не дърпаме дявола за опашката" ми се струва много подходяща за такива ситуации... Мисля, че твоята кума много правилно подхожда към проблемите с болестите, понеже някъде бях чела, че като е болно детето трябва да се разсмива, така оздравява по-бързо... Отколкото като гледа околол себе си тъжни ошашкани физиономии ...
Пожелавам ви бързо оздравяване и действително си оърни внимание по въпроса, ще откачиш иначе .
|
Re: Болни децата = Паника!!! [re: jana]
