|
|
| Тема |
Re: Болни децата = Паника!!! [re: jana] |
|
| Автор |
cchery (G'n'R forever) |
|
| Публикувано | 03.05.08 09:39 |
|
|
|
Янче, същата съм. Колкото и да не ми личи и сигурно изглеждам съвсем друг човек, но при мен даже не е паника, а параноя, когато някое от децата се тръшне болно. "Само лоши мисли ми севъртят в главата при най-малките симптоми аз вече съм готова с тежките диагнози." - и аз. И не само съм готова с тежките диагнози, но и ги търся съвсем целенасочено в нета. И още по-лошото е, че когато за даден симптом пишат, че може да е нещо невинно, даже в повечето случаи е така, аз не се хващам за това изказване, а за другото, което описва в редки случаи какво може да се случи. И си мисля как е въможно точно моето дете да е този рядък случай. Физиологически нямам такива кенефни изяви като теб, но сърцето ми забива учестено като видя болното дете, веднага остра болка ме прерязва през корема от което ми се разтреперват крайниците. Ставам мрачна и ходя като свален самолет - буча и се святкам на всички.
Постепенно открих няколко неща, които облекчават положението - бях забелязала, че имам ли такива проблеми с децата, ги споделям дори и с напълно непознати хора - обикновено майки или баби, които гледат своите деца. А аз не съм такава по принцип. И бавно почнах да си давам сметка, че това е моя, подсъзнателна защитна реакция - първо споделеното тежи по-малко. Второ - разбираш,че и други са имали тези проблеми. Трето - увеличава се шанса да получиш полезен съвет. Четвърто - разбираш, че не си сам в проблема и болката си. И затова, когато ми се случи нещо такова, естествено първо със съпруга ми си говорим - не че ми е от голяма полза, щото и той само кърши ръце и не знае какво да прави, но все пак. Второ - пускам си дирчето и пиша тук. Винаги сте били насреща и ми е адски готино. Трето - споделям с една дузина познати майки и приятелки по скайп и кю.
После - спрях да търся и слагам диагнози. Това не е моя работа. По-скоро обогатих знанията си за това какво представлява човешкия организъм и сама си обяснявам, макар и лаишко много неща. След това - заинтересувах се от мнението на алтернативни лекари - хора, които са минали през месомелачката на ВМИ, но въпреки това са склонни да й се противопоставят. И от тях разбрах, а и в последствие много неща се оказаха точно такива, че всъщност няма нелечима болест. Има болна психика - и ако оздравим и укрепнеем нея, ще се излекуваме. Ей такива разни нещица. И още има, но в момента нямам възможност да пиша повече. Янче дано съм ти била поне малко от полза.
А сега да споделя притеснението си - предният път Коко повтори скарлатината точно 23 дена след края на АБ. Е днес е 21-я ден от втория АБ курс. Сигурно се сещате какво основно ми се върти в главата, как преглеждам детето сигурно на всеки час за обриви и колко трудно пращам тази гадна мисъл назад в съзнанието ми. Но поне се опитвам. Взех доста мерки да не ни повтаря тази гадория и ако въпреки това, не дай Боже, се случи, няма да има отчаяние, а само борба докато унищожим и последия стрептокок.
в някой прекрасен ... ден земята грабва те в плен...
| |
| |
|
|
|