Аз отдавна харесвам името Александър. Навремето ходех с едно много свястно момче и много стабилно за годините си със същото име. А и самото име значи победител на мъжете. Даже много съм си мислила ако е момиче да е Александра заради значението му. И се майтапех, че си търся свекър с име, започващо с "а" и взе, че така се оказа - дядото се казва Ангел.
Ама доста се разсърди, че не е и внучето така, а се казва Александър. А аз много се влияя от хората, които познавам с тези имена. Та Ангеловци - или едно истинско ангелче, а колега от университета беше далеч от тази ми представа. Затова не исках детето ми да носи печат още с раждането си. А и основните ми изисквания бяха да има хубави умалителни имена (а не Геле, например), да е българско, но и интернационално (или поне лесно да се произнася) и да има имен ден. Та Александър ставаше. Татето беше съгласен, въпреки че му бях заявила, че ако намери свястно умалително име на Ангел, съм готова Ангел да го кръстя. Да не говорим майка ми и баща ми колко ми пилиха на главата да почета свекъра и т.н. Но свястно звучащо умалително име така и не се откри и така си остана Александър... Като всяко второ дете по градинките.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите