при нас беше леко сложно най вече поради различните традиции в различните страни.
от гледна точка на фамилията имаше три варианта - съответно българския, испанския (при който децата носят фамилията както на бащата така и на майката) и холандския (без бащино име само фамилия). аз бях твърдо за испанския вариант, тогава не бяхме още женени, викам си и мен трябва да ме има някъде, но бързо се отказах щото бебо трябваше да носи абсолютно идентична на моята фамилия, тоест женския вариант завъшващ на -ва. в крайна сметка избрахме холандския вариант.
по отношение на името, винаги сме си мислели че момчето ни ще казва Александър. е да ама като забременях и някак си ... не пасна. почнахме да правим списък, първо се радвах че не съм ограничена само до българските имена, после за моя изненада се оказа, че имена, които винаги много съм харесвала абе ... и те не пасват. и така като фаворит се очертаваше Оливър, или Оли накратко докато един ден не чухме по немското ТВ Тобиас, доста често срещано там. и на мен ми хареса много кратката версия Тоби. мъжо каза слагай го в списъка, още помня как го написах най отгоре понеже бяхме запълнили страничката а пък отгоре незнайно как беше останало малко място. та така неусетно почнахме да наричаме бебо Тоби.
по едно време бяхме на крачка да се откажем тъй като (пак по немската ТВ) вървеше едно предаване, откачалката и красавицата, или както там идва превода, и две поредни откачалки бяха Тобиас та бях казала още един и сменяме името. но си остана.
после мъжа ми попита ами второ първо име?!?!? (в холандия са така, може да нямат бащино име, но за сметка на това имат по мин. 2 първи имена, обикновено по 3, така хем си кръщават детето както си искат, хем лепват отзат имената на двамата дядовци за да няма сърдити). така се роди Тобиас Димо (на моя баща). после свеки намекна че трябва името на нейния мъж също да присъства, тоест да е Тобиас Димо Франс, ама се оказа че в испания може да се запише само с две имена. оставихме Франс за следващото.
сега в БГ като кажем че детето се казва Тобиас и по възрастните поклащат носталгично с глава Ааааа като в Робинята Изаура. слава богу тоя типаж не го помня, само един Леонсио си спомням.
|