при нас името трябваше да пасва на българска фамилия, да не е библейско (по възможност), да е кратко и лесно за произнасяне по света (мъжът ми е със страхотно бг име, но рядко го чува правилно произнесено) и да носи все пак някакво послание ....

заради военното послание отпаднаха всички звучни (поне за мен) имена като Мартин, Борис, Боян; Симеон отпадна заради "дедо цар"; Филип отпадна защото значи "обичащ конете" и мъжът ми категорично го отхвърли; неговите предложения като Кай, Зефир, Спартак (!)(тук му обещах, че бъдещето ни кучето ще го кръстим така), Дар ми идваха малко екзотични и странни....

много месеци единствено име, което харесвахме и двамата беше Лъчезар, но не знаехме дали ще го пишем Лучо или Лачо на латиница

ей така си карахме без име почти докрая и беше ясно, че трябва някакъв компромис...

така се роди Ян

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите