На мене ми се тропа по масата /от свекървата/ и цялата тяхна/на мъжо де/ рода беше скочила срещу мене, щото не исках да кръщавам на никого. А те искаха на свекъра. Бяха ми измислили имена даже. Що рев изревах да им се моля да ме оставят да родя живо-здраво, пък после да го мислим. Ама не. И мъжо е един - не смееше страна да вземе. Накрая за да го оставят и него на мира хиените, го писах на свекъра. Е, само първата буква, а не каквито имена те искаха. Не бяха много доволни. Пък и е момиче. Сега съм бременна с второ и се очертава да е момче. Направо ще се изядат с парцалите. Минаха се много. Този път ще му избера някакво хубаво име /но не на моите родители, защото както казах и аз и те са против такива неща/.
По принцип това с кръщаването на децата на роднини не е лоша традиция. Може би така е оцелял бългалския род по време на турското робство. Ама сега не сме под турско, я! Който иска да кръщава на някого - няма лошо. Ама да се налага със зор - съм против!