|
Аз смятам, че най-подходяща за първо дете е възрастта, в която и двамата родители са узряли да имат дете. Най-хубаво е когато и двамата родители искат децата. Но също толкоз хубаво е, когато са изненадани, но са доволни, че се е случило да имат бебе.
За второто дете - вече двойката знае. Ако не е природено (т.е. има момент на изненада), децата са планирани, родителите знаят какво е и правят разумен избор, който зависи от положението им. Вече и кариерата на жената се гледа, и имущественото състояние, жилище и т.н. Тогава и радостта от гледането на дете се отчита и може и за трето да ги навие.
Според мен егоизмът прави семейството да има само едно дете - един вид е създаден наследник, не са напразно живяли двамата, ама да не се хабят за следващо...
Моята майка е била на 22, когато ме е родила. Аз родих на 26, а таткото на Алекс беше на 24.
На майка ми й е било трудно сама да ме гледа. На мен също ми беше трудно, въпреки че не съм без майка като нея и бях доста по-голяма. Т.е. майката се притеснява за детето, ако се притеснява. Ако си е спокойна натура - е такава, и на 20, и на 30.
Според мен изборът на 30 годишните майки е разумен избор, но и избор на вече изграден характер, живял спокойно и за себе си повече, отколкото ще отглежда, не ще доспива, ще се притеснява за друг... А по-младите родители израстват заедно с проблемите на потомството и някак никога не порастват, никога не се отграничават от тях... Сякаш никога не горят моста между поколенията.
Е, не говоря за тези, дето не знаят контрацептиви. Говоря за разумния избор - да имаш дете, да отглеждаш и възпитаваш дете, да останеш дете...
|
Re: "Подходящата" възраст за раждане на дете [re: bggal]
