Ние за съжаление не по традиционния начин, но пък резултата си го бива.
След седем години опити, хормонални лекарства, операции, процедури и т.н., правим първи опит инвитро. Точно на 05.07 направиха пункцията и взеха яйцеклетки от мен, както и материал даде таткото. След един ден чакане се оказа, че имаме осем оплодени яйцеклетки, на следващия две бяха спрели да се развиват, но другите ни казаха, че се делели добре. На 08.07. отидохме за трансфер. Добре че беше събота, та не се налагаше отсъствие от работа, и можеше тати да е там. Показаха ни нашите "бебета" - делящите се оплодени яйцеклетни, които изглеждаха точно като по учебниците по биология. След консултация с лекарите решихме, че ще върнат четирите най-добри и така към 10.30 направиха трансфер. Останах да полежа, а таткото до мен и си приказвахме - най-вече за това колко ще е хубаво да имаме бебче през април. После се прибрахме вкъщи и зачакахме... Вглеждах се във всяко нещо, търсех сиптоми. За жалост тогава нямах интернет вкъщи, че да споделям и търся опит от вашето клубче. Шегувахме се, че четворката в мен -"карето" играе карти и се забавлява. След петнадесет дни, които ми се сториха цяла вечност, направих тест, и най-сетне видях дългоочакваните две чертички. Цял ден не бях на себе си от щастие, но и от притеснение, ами ако са четири? На следващия ден бях на преглед и се оказа, че бебето е само едно - дългоочакваното. Появи се точно след осем календарни месеца - на осми март нашата малка бузана.
Стана малко дълго разказче, но надявам се не и скучно.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите