|
Момичета, ето нашия Роман... не за друго, ми много дълъг стана разказа .... , дано не се отегчите
Събитията се развиват в далечната 199и-някоя. Преди си ги помнех годините и броях, че и празнувахме, но напоследък доста празници се посъбраха и ... съкратихме някой . Та бъдещия ми съпруг (БС) си празнуваше завършване на университета (доkтори) на една яхта. Която пък е собственост на моя най-добър приятел (само приятел!). Малко преди въпросната дата аз лежах в болница за две седмици и бях доста крива на всякакъв вид мед. персонал, понеже ми пропадна ходенето на ски-лагер заради това ... че и едно ски-републиканско (състезавах се тогава). Та моя приятел за да ме разведри, ми предложи да отида да му помагам с абсулвентите на яхтата. Хем да си им го “изкарам” на тях. Един далечен април се развива действието, вън е студ и мраз. Въобще не ми се ходеше, още не се бях много възстановила, но той така яко ме нави, че отидох.
Абсулвенската програма беше следната – стоят на пристанището и пият към час и щъкат по и около яхтата, после влизаме в морето за час и ги връщаме обратно. Всичко се заснема с камера и после се дава на абсулвентите за спомен. Аз естествено закъснях за началото и се появих малко преди да отвържем яхтата, и да я пуснем в морето. Заварих грозна картинка обаче. Всички вече бяха доста почерпани, на яхта 12 м. се нахождаха към 25 души. Моя приятел беше леко казано изнервен, но така или иначе си беше сложил главата в торбата... нямаше начин да влезем с всичките пияндета в морето, щеше да стане някой сакатлък. Те самите, поне по-трезвите от тях, взеха решение да свалим по-пияните и така да тръгваме. И така в мрето влязохме към 15 души общо. Трезви само двама – моя милост и приятелчето – аз шкипер, той капитан. Отиването до определената точка беше лесно, понеже на всички им беше интересно и не “буйстваха” много. Но им омръзна бързо. Така че като тръгнахме след час и нещо да се прибираме, всичко живо отново пиеше и щъкаше навсякъде. Един тупна в морето, леденото море . ТОгава с въжета вързахме най-пияните от тях за кръста а другия край за мачтата. Не че имаше ефект, но поне не се налагаше да ги вадим от водата. Бе лудница ви казвам. Останалите вкарахме вътре в каютите, но те пък започнаха да повръщат там. Ужас. Имахме към 30 мин. да се доберем до суха земя. Трябваше да останат неудавени абсулвенти :). БС през цялото време беше там разбира се. Не разменихме нито дума. Абсолютно не мой тип – рошав, пиян, ръсещ глупости навсякъде. Беше с приятелката си, която не знам с кого не се сваля и на кой не се сложи (и на моя приятел дори). Мъчно ми стана за БС, но също така ми направи впечатление, че не му пука особенно. Та след цялото това изстъпление аз останах с един много лош вкус в устата. Но срещата вече беше осъществена. Ако точно в този ден някой ми кажеше, че това е МЪЖЪТ, щях много здраво да се изсмея...
Междувремено аз имах гадже от 3 г., с което нещата бяха доста сериозни и той поставяше въпрос да се женим, а аз млада и зелена се дърпах. Пък и започнах да се замислям той ли е всъщност човека за когото съм мечтала. Едно известно време (3-4 м.) се разделяхме и събирахме и накрая решихме да приключим. Не ми се бракуваше още.
И така през прекрасен септември стоя на двора на офиса (на пъпа на града), в който поработвах тогава. Приятелката ми беше забравила нещо и се върна да го вземе, а аз се шматкам пред външната врата. Гледам по тротоара приближава някаква двойка непознати. Подминаха ме и изведнъж пича се обърна към ме и ме извика по име. Чак тогава го познах – БС – изломотих нещо за да се отърва и се мушнах в офиса. Беше с друго гадже. Явно и при него не вървеше любовта. Тогава обаче му запомних физиономията и ми направи впечатление, че е симпатяга.
След около месец излизайки от една банка с едни справки се блъснахме на входа. Стана смешно, ако да беше филм, нямаше така добре да го режисират. Та централно се нацепих в него гледайки назад към банката и вървейки напред. Естествено листите от папката се разхвърчаха навсякъде и двамата започнахме да ги събираме от земята (още по-естествено ). Той веднага ме покани на кафе. Аз на секундата отказах .
В тия промеждутъци аз не си губех времето с учене, то е ясно. Беше се насъбрала опашка след мен от разни обожатели. Аз пък след дългата връзка си взимах въздух и не исках никого. Виждах се малко по-сериозно с двама, ама по-скоро си правихме компания в обиколките по дискотеките... бе нищо сериозно не се очертаваше за момента.
Декември месец моя приятел с яхтата пак им организира парти – този път на “сухо” и сигурно място. Естествено покани и мен. Аз пък отказах твърдо да се виждам отново с тия луди хора . В деня на партито обаче прибирайки се от лекции срещнах бившата приятелка на БС. Тя започна да ме уговаря да ходя на партито, понеже много искала ние с БС да сме станели гаджета - много сме си подхождали. Каза ми нещо, което никога няма да забравя: ти си единствената жена, която може да го постави на място. Нямаше как да й обясня, че тоя човек за мен е едно голямо Нищо в пространството и въобще не ме интересува къде му е мястото . В крайна сметка се отървах и от нея. По някое време вечерта се видях с една приятелка и се чудехме къде да отидем. Предложих й да отидем на партито, но че ще е свинско. Тя пък се съгласи. Та там на това парти пак се видяхме и поговорихме (скучаех просто). Приятелката ми си намери някакъв пич и тотално ме заряза. Аз си тръгнах и БС ме настигна и изпрати. Предложи ми да се видим друг път, среща един вид - твърдо отказах ....
Януари началото попадам на купон. БС там. Цяла вечер си говорихме, танцувахме, говорихме... Чесно да ви кажа аха да повярвам, че някой ми е направил магия, та да го харесам точно тогава. Даже му дадох телефона си. Три месеца той упорито ми звънеше и се виждахме. Три месеца аз упорито му отказвах всякакви "по-топли" контакти... Накрая все пак реших, че ме кефи, че е много забавен и ме засмива, че съм и малко влюбена и така .... както се казва в романите – отдадох му се. После секса дооформи всичко . След някъде 6-7-8 г. се бракувахме – аз вече много бременна (7 м.)... Та така до сега... 8 г. брак...
|
Re: 99-та но не последна ... [re: jana]
