Моите най-искрени съболезнования!

Мога да споделя какво съм чела.

Децата на тази възраст не осъзнават веднага, че смъртта е нещо необратимо и че няма да видят любимия човек отново. Искреност и директност са най-добрият подход. Кратки и прости изречения. Да не се влиза в подробности. Да не се лъже. (Макар че аз лично приказния елемент със звездичката също го намирам за приемлив вариант за едно малко дете, но имам малко резерви към частта "ще те гледа от небето".)

"Тати почина. Няма да можем да го виждаме повече освен на снимки, в сънищата и мислите си." На мен това ми звучи подходящо. След това изчкаваш поведението на детето и от там вече реагираш. Евентуално може да те попита какво означава "почина". И ти ако искаш да обясниш за звездите и/или че хората, които умират вече не говорят, не ходят, не дишат... Просто според ситуацията...

Чела съм също, че децата на тази възраст, могат да изпитат чувсто на вина - да мислят, че те са причината любимият им човек да не е вече с тях, че са направили нещо лошо и затова него го няма. Може би е добре да увериш дъщеричката си по някое време, че това не е така или поне да я наблюдаваш, за да видиш дали има подобни терзания. Много прегръдки и физически контакт с нея. Това май се подразбира. Също, децата приемат буквално казаното, затова да се внимава какво се казва. В тази връзка лаконичното "отиде далеч" и "няма го" според мен може да има неприятни последици вбъдеще ако на теб ти се наложи да отидш далеч за известно време, ако те няма, а детето започне да си прави асоциации , че и ти така, като тати, няма да се върнеш. Смятам, че думи като "почина", "смърт", "умря" са необходими в случая, за да не стане подобно объркване.

Баткото - 2 г. и 6 мес.
Мъникът - 4 мес.