Моите съболезнования мила. Не мога да си представя как се чувстваш.

Според мен не бързай да й казваш нищо.
На първо време изчакай да започне да пита за татко си преди ти изобщо да повдигнеш въпроса. Като е постарай да се занимаваш с нея, така че това да се отложи колкото може.
Когато започне да пита настойчиво и не го/я задоволява вече отговора "Няма го" кажи че е отишъл далече. Когато и това не я задоволява като отговор кажи че е на небето. Но не казвай че няма да го види вече, напротив, кажи че ще идва в съня й.

Важно е да го отлагаш и да казваш постепенно за да си дадеш време поне малко да го превъзмогнеш и да се съвземеш ти самата. Ако детето е обичано и обгрижено, то няма да усеща толкова силно липсата и отношението и реакцията ще са каквито види от тебе. До такава степен че ако покажеш че се радваш за него защото е на едно по-хубаво място- детето ще го приеме също така. Дай си време да можеш да се овладееш и детето да не усети скръбта ти. Защото то не разбира смъртта, но твоята слабост и болка ще усети и това може да го паникьоса. Предполагам че досега не ви е виждал в момент на слабост и е добре да го предпазите от това- за да не се почувства беззащитно ако се разколебая във вашата способност да го защитите. Това ще е още една отделна загуба за него-ще загуби сигурността която му давате вие, ще се почувства сякаш е загубило и двама ви.

Прегръщам ви много, как ми се иска да мога наистина да помогна с нещо.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите