Моите съболезнования за загубата!
Мисля, че е най-добре да кажеш на детенцето по детски. Харесва ми идеята за звездичката в небето. Ти си майка и знаеш как да подходиш.
Децата са интуитивни и вече може би усеща. Имай едно наум, че това може да провокира и много въпроси - за живота, смъртта, какво е след това... Не оставяй неотговорени въпросите, а отново по детски се опитай да обясниш. Опитай се да провокираш детето да говори за чувствата си: че му е тъжно, че страда... Сподели му и ти своите чувства. Нека усеща, че и на другите им е мъчно. Може да помислиш за детски психолог, но може и да не е нужно. Бъди сензитивна, защото освен да кажеш, трябва да му помогнеш да преживее загубата.
Дано имаш до теб близки хора, които да направят същото това и за теб, което ти за детето си.

Малките крачки в желаната посока са все пак движение към нея

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите