|
Буквално . Голямата ми дъщеря тук израстна (от 2 г. и половина до 7г.). Две години плътно беше само с нас - нямаше и едно приятелче. Не че съм я спирала - просто нямаше бели с деца наоколо, а с черните и беше скучно (културни различия). Другите 3 г. ходи на у-ще, но за не повече от 3 ч. - на мен не ми харесваше училището затова. Та сама в къщи с нас, сестричка си нямаше даже. За около година и половина се появиха две бели сем. с деца и беше по-нормално, но си заминах.
Резултата: Първо не е стеснителна и необщителна - напротив, запознава се много бързо и лесно, с който си иска, организира децата в игри, прави отбори, наговаря ги на различни щуротии и в един момент става толкова популярна, че ходм по улиците (голям град сме - Варна) и я познават и поздравяват непознати за мен деца. Всичко това постигаше за два-три месеца докато сме в БГ. Сега е основно в БГ, тази година само - да оправи българския - писане и четене. И понеже аз не се справих с първи клас като преподавател, взехме това решение. Учителките й са много доволни от нея - първи и втори клас взе наведнъж - т.е. първи го взима до нова година паралелно с втори. Сега е абсолютно изравнена с децата и ги задминава (това ми пишат по интернет учителките).
Второ - много добре се оправя. Съвсем сама там и две баби, които я подмятат от къща на къща щото и двете са ангажирани. Ходи на танци, плуване и пеене (това е стихията й - има страхотен глас - пупупу - не че е мое ама истина е ). Трудно й беше в началото без нас - затова й сложихме повече занимания, плюс двата класа. Чесно да ви кажа откакто сме тук до сега все съм на нисък старт и чакам да ме повикат по спешност и все не се случва - детето се оправя. Чукам на дърво.
Трето - в резултат на общуването с различни култури и хора - е много много широко скроено дете. Спокойно може да говори както с бебета 1-2 г. така и с възрастни хора. Няма лигавете, притеснение, цупотене, глупости. Просто включва на всяка вълна с лекота. Не съм забелязъла такова поведение в други деца. Също ползва два езика без проблем.
Много амбициозна и абсолютна попивателна, просто да чуе нещо и вече го знае.
Изписах всичко това за да ти илюстрирам какво излезе от моето домашно училище. Преди да ми се наложи, съм си мислила, че ще й се размине детската ясла и градина и направо ще я пусна в предучилищна. Е малко повечко я държахме в къщи - всичко е ОК. Ако имах смелост бих я обучавала сама, но за това се изисква голяма жертва от страна на майката, която не мога да направя, не го чувствам за нужно. Освен това не искам да си развалям отношенията с нея - с двете де - искам да съм им майка, учителка не. А от опит видях, че не се получават нещата. Но съм се замисляла над варианта за часна учителка и часни ученички. Така или иначе мисля да си карат паралелно и БГ училище...
Не си права, че ако тя няма знания, не може да научи децата. Отвори учебник по химия за 7 кл. и виж ти какво разбираш и знаеш. Аз съм гола вода, обаче ако се движат заедно по учебниците - майката и детето - знанията отиват в двете страни - нали така. Учителите обикновено си подготвят урока предния ден, така е и с майките учителки. Та не вярвам на Чатпат да й е трудно да научи няколко урока по физика, химия, биология - по-скоро да й е интересно . Така мисля аз.
Понеже съм се сблъсквала с тоя проблем и съм толерантна към хората които искат да си учат децата в къщи. Това е тяхно право. Ако Чатпат се навие да го прави, с интерес ще следя процеса, трябва много смелост да се захванеш с такава отговорност. Особено в държава, в която не е обособена тази система.
|
Re: Ние сме от джунглата... [re: tswete]
Re: Ние сме от джунглата...