Като че всеки говори от собствения си опит. От правописа ти може би се подразбира, че в училище не си получила толкова, колкото ти е било необходимо. Но откъде си сигурна, че ти (дето не си получила достатъчно от училище), ще имаш достатъчно много знания, за да ги предоставиш на децата си? Интересно ми е и друго - защо смяташ, че имаш достатъчни познания по всичко, което те заобикаля? Защо ограничаваш децата си в рамките на собствените ти познания? Аз не мисля, че разбирам много от биология, химия - може би мога да помогна до ниво 6-7ми клас, но по-нагоре... А по география даже съм далеч под 6ти клас. И никога не съм си мислила, че мога да меря познанията си със специалист, който е завършил университет със специалност химия, биология и т.н. и има опит и квалификация в педагогиката.
И най-вече - абсолютно съм несъгласна с това, че училището и дет. градина са неестествена среда. Тъкмо обратното - семейството е различната среда - дето, като се държиш невъзпитано, лошо, грубо ти обясняват, не те бият или отлъчват от групата. А, повярвай ми, в живота, в работата - сред колеги, приятели, клиенти, е точно така. Ако не се нагаждаш, не се социализираш, а стоиш в къщи и знаеш, че като не полагаш усилия, пак ще те обичаш, щото си тяхното отроче... Ей това са най-обърканите човеци!
Напротив! Прати го в джунглата и го съветвай как да се справя с най-тежките и непонятни му ситуации. За останалото се надявай да се справи сам.
Щото ние трябва справящи се деца да създаваме и възпитаваме, а не хленчещи и ограничени.
Това е моята философия. И таткото на Алекс така мисли - и той работи в такава среда - трябва ежедневно да се адаптира, да бъде гъвкав, докато управлява хора... Това никак не е лесно и не се научава в къщи! А не всеки се е родил научен.
Но... Знам, че няма да те убедя. Просто се надявам да имаш професия, която уважаваш и работа, която обичаш, за да оставиш децата сред себеподобните им. От това няма да станат по-глупави!
|