|
аз пък не мисля да ги пращам на училище поради няколко причини
1. образованието, което получават децата там не е адекватно. забележи само колко много хора не могат да членуват правилно, да слагат запетаи където е уместно и правописа е меко казано лош. с всеки следващ випуск нещата сякаш стават все по-зле. това го казвам от лични наблюдения и нямам предвид само форумите, тук е простено ;)
2. в училище знанията, които се получават са само за еднократна употреба. учиш за да те изпитат и да ти пишат оценка. след това си свободен да забравиш всичко. това не го одобрявам като мотивация. според мен децата не трябва да учат за оценки, а от любов към знанието, която трудно се развива щом веднъж усетиш, че заради тва тъпо знание не можеш да се наспиш сутрин :)))
3. знанията, които се получават в училище не са много актуални, понеже промените трудно се регламентират и рядко отговарят на темповете на динамично изменящият се реален свят, в който нещата остаряват за средно 18 месеца. (тва особено за информатиката и за медицината, в които области имам повече наблюдения)
4. знанието вече е масово достъпно, няма нужда да ми го дават с лъжичка :) има интернет, има игри, учебници, тетрадки, книги и т.н. в един свят така претъпкан с информация е доста трудно да опазиш едно дете да не се образова
5. мисля, че тъй като аз познавам децата си най-добре, знам характера и темпераментите им, то аз съм най-подходящият човек, който да им предава информация по начин, по който ще им е най-лесно и интересно да я асимилират.
6. социализиращата функция на училището в повечето пъти е за сметка на образователната и обратното. кога се социализират децата? през 10те минути междучасия? децата, които наблягат на образователната функция се заклеймяват като зубъри и трудно социализират, а другите особено от един момент нататък като отмине първокласническата еуфория предпочитат да се социализират вместо да слушат в клас (аз бях от тези вторите)
7. според мен училището и детската градина не са подходящи за социализация, защото са изкуствено създадена среда, която няма отражение в реалния живот, където не ти се случва да живееш на семейни начала със 20 себеподобни :)
8. като не ходят на училище, където да трябва да седят на чинове по приблизително 6 часа на ден децата имат много повече време да се социализират в реалния живот, да ходят на гости, да оправят колата с татко си, да ходят до банката, да плащат тока, до пазара/супермаркета (където освен на елементарна математика се учат да преценяват качество:цена), да играят, да ходят по зоопаркове и музеи, на излети, на уроци по карате, танци, пиано, рисуване, английски и да усвояват умения, които по-късно в живота ще са им наистина полезни.
9. личния ми опит показва, че обучаваните вкъщи деца усвояват материалите много по-лесно от деца, които ходят на училище, защото учат интерактивно. пример: децата, които ходят на училище се сблъскват с триенето само в определения за това час по физика. децата, които учат вкъщи разбират за триенето всеки път когато търкалят топката по мокета, трият сбъркани букви с гумичка, пързалят се по паркета или пускат хартиена лястовичка. и другите деца имат тези преживявания, но тогава учителя им по физика не е с тях за да им обърне вниманието на това. а родителите, за съжаление, стават все по-малко ангажирани с обучението на децата си и го прехвърлят изцяло на образователната система. дори не само него, а и генералното възпитание
с тва сега да не помислиш, че те убеждавам да си учиш децата вкъщи не, просто мисля, че всеки родител трябва да може да направи своя избор за това кое е най-доброто за детето му и не ми се иска държавата да отнема на родителите това право, както е сега.
иначе децата ми са доста социални типове, еле пък тони. той няма начин да не те надприказва, колкото и да си му непозната, даже ще ти изпее и всичките песнички за костенурките нинджа, които е измислил хаха
|
Re: Има ли наръчник за гледане на дете? [re: cchery]
Re: Има ли наръчник за гледане на дете?