Много обичам да разказвам историята на нашето запознанство!
Имах рожден ден. Ставах на 19 години. 1 март 1997 година. Точно преди 11 години. Отивах на изпит по статистика. Бях първокурсничка в СУ, специалност Психология. Пътувах в автобус 310 от Люлин за Центъра. Наум преговарях хипергеометрични уравнения. По това време имах гадже, с което обаче имахме проблеми.
Той, на 21 години, на път за неговия Университет. Пътуващ в същия 310. Видял ме. Влюбил се в косата ми (поне така твърди ). Харесал ме. Чудел се как да ме заговори, без да ми се стори нахален натрапник... Аз, естествено, нищо-не-подозираща...
Съдбата, под формата на една бабичка, решила да му помогне в онзи деликатен момент. Въпросната стара жена се доближи до мен да ме пита как да стигне до Лъвов мост. Аз - гледам като , просто неадекватно реагирах, нали преговарях наум . Тогава момчето се намеси, помогна на бабката, упъти я, включи се плавно в разговора ни демек...
Дойде време за слизане от 310. Той слезе пръв. Но не тръгна, а някакси мило ме изчака... Аз усетих това нещо и слизайки му казах: "Честита Баба Марта!", на което той отговори: "И на теб! Приятно ми е, ......... (името му)" Така се запознахме. Бръкнах в студентската си раница, извадих печени от мен курабии, почерпих го, като му казах, че днес съм рожденичка.
Няколко минути по-късно пътувахме заедно в един трулей. Той ми поиска телефонния номер, аз му го дадох, при това с уговорката, че си имам гадже в момента ... слязох от трулея и ...
Продължението някой друг път, ако ви е интересно, защото в момента бързам!
Целувки на всички ви от мен!!!
Правете каквото трябва, да става каквото ще!!!
|